— Господи… — тя скимтеше и мяташе главата си от едната страна на другата.
— Харесва ли ти, Анджело? — попитах докато обикалях зърното на гърдата й, а тя изпъшка в отговор.
Не можех да се въздържа, повдигнах гърдата й в ръката си, за да я приближа и засмуча в устата си. Да си го начука всеки, който е казал, че шепата е достатъчно количество. Издърпах надолу и другата чашка и докоснах пръста си до зърното, докато смучех другото.
— О, мамка му… — тя полуизкрещя, пръстите дърпаха косата ми, бедрата й се повдигаха, за да посрещнат моята възбуда и движението направо ме взриви.
Докато смучех и галех гърдите й, прокарах ръка между нас, исках да почувствам стягането на мускулите около пръстите ми, когато свърши и започне да крещи името ми. Изведнъж натиснах някакъв бутон и в момента, в който го направих, тялото й замръзна под мен. Но мозъкът и тялото ми са две различни същности и аз продължих. Нуждата ми да се заровя в нея зареждаше с гориво всяко мое движение. Отворих ципа й и се опитах налудничаво да потърся спасението си там, но думите й ме накараха моментално да спра веднага. Издърпах ръката си като опарен.
— Не. Не. Не. Не! — повтаряше непрекъснато Мадисън, гласът й беше тих и дрезгав, очите й бяха плътно затворени, а главата й се въртеше в двете посоки.
— Мадисън? — казах аз и се отдръпнах, притеснен от нейното явно страдание.
Изглеждаше като в транс, затова веднага се отместих и нежно я раздрусах за раменете. Доколкото се досещах, явно беше влязла в някакъв ужасен спомен — спомен, който активирах с моите алчни ръце.
— Мадисън — казах по-силно този път и разклатих раменете й, страхувах се, че ще изпадне в шок.
— Не ме докосвай! — извика тя и лицето й стана бяло като платно.
Дръпнах ръцете си и седнах на петите си. Като спрях да я докосвам, изглежда се поуспокои, но нейното силно стенание показваше, че още е загубена в миналото.
— Мадисън, аз съм Диксън. Ти си в безопасност, Анджело. Никой няма да те нарани. Тук съм, шшшш, тук съм.
Думите ми постигнаха желания ефект и нейният плач намаля до малки слаби викове. Изчаках и я оставих да изпълзи от нейния кошмар, защото това са нейните демони и тя трябва да е готова сама да се срещне лице в лице с тях. Очите й бавно се отвориха, червени и раздразнени от плача. Тя огледа обезумяло стаята и всичко, което я заобикаляше. Успокои се, като видя къде е, защото очевидно не беше там, където си мислеше, че е.
— Мадисън? — попитах предпазливо и вдигнах ръце, за да й покажа, че няма да я нараня. — Добре ли си? Какво стана?
Моментът, в който чу гласа ми, нейните ужасени очи срещнаха моите и след това се спуснаха към откритите й гърди. Пребледнелите й бузи станаха червени и ръцете й покриха голотата й.
— Господи, какво направих? — прошепна тя и нови сълзи напълниха очите й.
Скочи и започна да се оправя, светкавично облече тениската си, очите й шареха из стаята и търсеха раницата.
— Съжалявам, трябва да тръгвам — каза тя на един дъх, но избягваше погледа ми.
— Мадисън, говори с мен! — настоях, като скочих от леглото и я хванах за рамото.
Тя се отскубна толкова бързо, че удари лакътя си в скрина и напсува. Това не я спря и тя стремглаво продължи към вратата.
— Остави ме на мира, моля те! — помоли тя и се втурна в дневната.
Но аз няма да го направя. Трябва да знам какво стана, защото беше доста тежко изживяване и имах нужда да разбера защо.
Не, няма. Говори с мен, кажи ми какво стана! Кажи ми какво стана с теб! — прибавих аз.
Мадисън изглеждаше все едно съм я зашлевил.
— Не, не мога! — възкликна тя и бързаше към вратата, а аз я следвах плътно.
Беше на няколко крачки от входната врата и на няколко секунди от това да излезе от живота ми.
— Моля те — помолих й се аз. — Никога не бих те съдил. Можеш да говориш с мен. Трябва да говориш с някого за това, което ти се случи!
Тя се обърна толкова бързо, че косата й едва не ме удари силно в лицето.
— За да анализираш ли? Или да се опиташ да ме поправиш? Не, благодаря. Аз съм счупена и колкото и сесии да направя, няма да се поправя.
— Това няма как да го знаеш. Просто ми се довери!
— Не — извика тя и наведе очи. — Не мога. Не можем да се виждаме повече, Диксън. Съжалявам, не трябваше да позволявам да стигаме толкова далече.
Думите й ме оставиха без дъх, но аз направих всичко възможно да остана спокоен и разбиращ.
— Хей, аз бях там с теб! — казах аз, думите й нямаха никаква логика. — Със сигурност не съжаляваш, че отвърна на целувката ми.
— Беше грешка — рязко отговори тя и аз потреперих.