Знаех, че се страхува и може би е объркана, но проклет да бъда, ако тя омаловажи това, което се случи в стаята ми.
— И двамата знаем, че това не е истина! — разпалено злорадствах аз.
— Аз… имам приятел — обяви тя трогателно, като се опитваше да се хване за сламка, но на мен ми причерня.
Как смее да го въвлича в това, защото да го използва като извинение, беше страхливо.
— Ами не бяха ръцете на приятеля ти навсякъде по изпълненото ти с желание тяло преди пет минути, нали? — предизвиках я аз.
— Мръсник такъв! Това въобще не трябваше да се случва! — изстреля Мадисън и присви очи.
— Ами толкова по-зле, защото се случи и сега трябва да се справиш с последствията.
— Не, връщам го назад — упорито отговори тя и нейното глупаво отричане още повече ме разяри.
— Казах ти, че не можеш да се върнеш назад — пристъпих напред и хванах нейното тяло в клетката на моето, като сложих двете си ръце на вратата зад нея.
— Беше грешка — заекна тя, в очите й се четеше ужас, гърбът й се впиваше във вратата зад нея.
— Искаш да кажеш, че това, което направихме, е просто грешка? — попитах и тя кимна неубедително.
— Никога няма да се получи между нас. Позабавлявахме се, но сме много различни. Искаме различни неща — каза тя, а думите й ме сразяха дълбоко, защото ми заприлича на прощалната реч на Лили.
— Позабавлявахме се, а? Беше много повече от забава и ти го знаеш! Порасни и говори с мен като възрастен човек — казах аз.
Влязох надълбоко, но исках да е честна и да ми каже какво наистина се случва. Но по дяволите, тя е толкова твърдоглава!
— Мислиш, че съм дете ли? — отвърна тя и болката се изписа на лицето й.
— Ако говорим за този момент, да, държиш се като дете — отговорих аз и не разбирах действията й.
Това не беше Мадисън, която познавах. Може би в крайна сметка не познавам истинската Мадисън.
— Ами това дете иска да си тръгне.
Последните й думи бяха моето унищожение.
— Както казах, това беше грешка.
Отворих устатата си, за да протестирам, но бързо я затворих, когато тя добави жестоко:
— Ти си грешка.
Трябваха ми няколко секунди, за да асимилирам какво беше казала и въпреки че знаех, че лъже, отказах да продължа този разговор, ако тя не искаше да се срещнем по средата на пътя.
— Това е лъжа и ти го знаеш. Единствената грешка е, че те оставям да си тръгнеш.
Отворих вратата и отстъпих, толкова бях ядосан, че едва успявах да си поема въздух. Ако иска да си отиде, няма да я карам да остава насила, но ако си тръгне, си тръгва завинаги. Не давам втори шанс и със сигурност не бих го дал на някого, който си мисли, че съм грешка.
— Довиждане, Мадисън — казах и се обърнах, защото не можех да понеса тя да ми обърне гръб.
— Диксън — въздъхна Мади, но аз не се обърнах.
Просто огледах апартамента си и се замислих кога се прецакаха нещата.
— Ако това ще помогне, не си ти, а аз.
— Просто си тръгни — казах, без да се трогна от нейните извинения.
Не бях заинтересован да се боря за някого, който не иска да се бият за него.
— Съжалявам, че те нараних — с тези последни думи Мадисън затвори вратата към това, което можеше да бъде, но нямаше да бъде.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ГЛАВА 24: ОБРАТНО КЪМ НАЧАЛОТО
Диксън
Клатя. Клатя. Дишам. Клатя. Клатя. Свършвам.
Обичам да ми смучат пениса толкова, колкото и всеки пич, но когато това е четвъртата свирка за седмицата и няма значение чия е главата на дарителката, всичко се замъглява и спомените се оплитат. Докато се гледах в замъгленото огледало на тоалетната, мразех това, което виждах. Преди повече от месец позволих на единственото момиче, което харесвах от много дълго време, да си тръгне, защото нарани моите чувства. Какъв мек пенис съм само! Точно това е проблемът. Моят не чак толкова мек пенис ме вкара в неприятности от самото начало и сега пак се върнах към безразборното чукане на жени, без да ми пука къде се случва и кои са. Моето неенергично освобождаване се изля в устата на случайната брюнетка в краката ми и тя погълна всичко, без да изпусне и капка. Този оргазъм беше същият като този сутринта — безсмислен и празен.
Но един мъж трябва да направи това, което трябва да направи. Трябва да мина през всяка жена в Манхатън, защото не мога да имам тази, която искам. Момичето, чието име вече бях забравил, изтри начервените си устни и ме погледна с изкуствените си мигли.
— Сега е мой ред — измърка тя и стана, качи се на мивката и си отвори широко краката.