Късата й пола се качи на кръста и видях, че не носи бельо. Нейният гладък вход беше хлъзгав и блестящ. Повечето мъже щяха да са на колене за секунди и да задоволят тази, която искаше да бъде моделка. Аз го прибрах, наместих се и закопчах колана си.
— Може би следващия път, сладурче — лъжех позорно аз.
— Какво? — ахна тя и не можеше да повярва, че ще я оставя възбудена и незадоволена. — Няма ли да ми върнеш услугата?
Аз едва свих рамене, отегчен от мелодраматизма й и тя извика.
— Свиня такава!
— Ами това се случва, като духаш на непознат в обществена тоалетна.
— Ти каза, че съм красива — извика тя, а очите й се напълниха със сълзи.
— Така е! — протегнах ръка и свалих полата й надолу, докато вагината й ме гледаше неодобрително. — Само че е жалко, че само красотата те води напред в света.
— А? — отговори тя и си сбърчи носа.
— Когато остарееш, ще разбереш, че красотата се намира дълбоко под кожата. А всичко това — аз посочих към нагиздените й дрехи — те води до чукане не по добрия начин от кретени като мен.
Отключих вратата на тоалетната, като избегнах вторачените погледи на вбесените жени, които отчаяно искаха да ползват тоалетната. Докато се връщах към масата, Финч и Хънтър ме погледнаха и подбелиха очи.
— Пак ли? — попита Финч и повдигна вежди.
Безразлично свих рамене, като откраднах бирата на Хънтър.
— Какво да кажа?
— Може да кажеш, че си мръсна мъжка курва — надигна Хънтър отвратен. — Задръж я — прибави той — нямам идея къде ти е била устата преди малко.
— Не те чувам — отговорих и му показах среден пръст.
— Дикс, притесняваме се — каза Финч и не можах да не сравня коментара му с един от преди три месеца.
В същия бар на същата тема. Само че днес се чувствах много, много по-зле.
— Няма за какво да се притесняваш, добре съм — отговорих аз. — Животът е чудесен. Утре заминавам за Бостън и планирам да се забавлявам с колегите и да покажа какво мога.
— Ами ти със сигурност правиш това и тук.
Не е необходимо да казвам, че Хънтър ми е бесен за това, че не се държа мъжки и не се обаждам на Мадисън. Той наистина се привърза към нея и въпреки че му казах хиляда пъти, че всичко свърши, преди въобще да е започнало, той все още живее в заблуда.
— Просто й се обади — възкликна той за 20-и път през последния час.
— Защо не й се обадиш ти тогава? — предложих аз и веднага съжалих, защото лицето му просветна. — Беше шега. Няма да й се обаждаш или да й ходиш на гости, в работата — също. Всички начини на комуникация са ти забранени. Разбра ли?
Хънтър ме игнорира и аз повторих.
— Разбра ли?
— Да, ясно ми е като бял ден — отговори нещастно той. — Просто ми се иска…
Но аз вдигнах пръст и го отрязах.
— Разговорът приключи.
Хънтър изпуфтя и кръстоса ръце пред гърдите си, но аз отказах да се поддам.
Чудех се дали евентуално да не се обадя на Мадисън, след като си тръгна, но след като минаха няколко дни в мълчание, което беше почти оглушително, явно всичко беше приключило.
Писна ми от жените и техните игри. Преживял съм достатъчно, че да ми топли цял живот. Затова реших да се върна към това, което познавам, това, в което съм добър. Работа, сън и секс. Работата е лесна. Сънят е лесен. Сексът е лесен. Всичко извън тях само издънва нещата.
— С нетърпение очакваш да заминеш за Бостън, нали? — попита Финч, за да смени темата и аз кимнах.
— Хубаво ще е да се махна за няколко дни — отговорих аз, — тъй като удължих пътуването и ще прекарам няколко дни повече в почивка и забавления. Слава богу, ще пътувам сам. Не съм се чувал с Джулиет и нямам вест от нея, освен кутията с дантелените прашки, които ми изпрати в офиса след вечерта, в която й казах, че всичко между нас е приключило. Поне едно хубаво нещо стана въпросната вечер.
Излизането от Ню Йорк щеше да ми се отрази добре, тъй като освен града, който не спи, не го правех и аз.
ГЛАВА 25: ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ НАВИКА
Диксън
Пристигнах в Бостън сутринта на следващия ден. Като влязох в пищната стая, пуснах пердетата, изключих цялата техника и потънах в алкохолно забвение, благодарение на двете бутилки скоч, които купих на път за хотела. Планирам да остана така, докато не припадна, защото съм прекалено изморен, за да посрещна ярката дневна светлина.
Природата напомни за себе си и след известно време изпълзях от моя пиянски ступор, като не бях сигурен кой ден сме и колко е часа. Честно казано, не ми и пукаше. Нямам планове и церемонията е чак в събота вечер, което е след шест дни… мисля. В тази връзка е време да се срещна с реалността, защото достатъчно бездействах. Взех си душ, но не си направих труда да се обръсна. Сложих дънки и една стара тениска и бях готов да посрещна света. Отворих лаптопа и изпъшках, като видях над триста имейла, които чакаха да ги прочета. Но те можеха да почакат. Сузана щеше да поеме всичко важно. Проверих книжата си при резултата на Янките и изключих компютъра — бях работил достатъчно за днес.