Мисълта, че може да имам възможност другата година да участвам в надпреварата за наградата, не изглеждаше толкова пресилена и далечна, както беше някога.
— Страхотно. Ще поканя Мадисън и Алекс, ако нямаш нещо против. Сигурен съм, че ще са очаровани да чуят за твоето изследване.
Моментът, в който името й излезе от устата му, аз се молех и кланях да е друга Мадисън, не моята Мадисън, защото, ако е тя — със сигурност е видяла, че се закачам със сервитьорката преди десет минути.
— Удобно ли ще е? — попита той, когато не отговорих.
— Да, да, разбира се, няма проблем!
— Страхотно. Добре, до утре около 8,30 тогава — каза той и ме потупа по рамото.
— Желая ти хубава вечер! — намигна ми, като видя изключително любезната сервитьорка да ми носи храната.
В момента, в който се обърна, огледах обезумяло залата и когато очите ми се заключиха в познатия чифт изумителни зелени очи, не знаех дали да извикам от облекчение, или просто да се разплача. Това вече е на границата с пълната нелепост. Някой може да нарече нашите случайни срещи съдба, която събира двама души заедно. Но аз го наричам проклятие, защото всеки път, като я видя, ми действа като постоянно напомняне за това какво съм загубил. Изглежда така, както я помня, но милиарди пъти по-добре. Приказна е в късата флорална рокля, която подчертава невероятното й тяло. Не ми пука, че я зяпам, защото дори и да исках да си отместя погледа, не можех. Все още съм хипнотизиран от нея, въпреки че нейното бягство и викове бяха сигурен знак, че тя не изпитва същото.
— Докторе? — каза сервитьорката и ме извади от унеса.
Мадисън повдигна вежди и ме хвана. Значи ме беше видяла да флиртувам с блондинката и изведнъж ми се прииска да се бях придържал към първоначалната идея да се съсредоточа върху работата си, отколкото върху секса.
— Благодаря — казах с преувеличена усмивка и седнах.
Тя сложи храната на масата и се наведе ниско, нейната хлабава тениска показваха чифт прекрасни гърди. Но аз исках други гърди. Гърдите, които исках, стояха на няколко метра от мен и ме пронизваха до мозъка на костите ми.
— С нетърпение очаквам тази вечер — каза момичето и остави сметката на масата.
— Хм, относно нея — няма да се случи.
— Какво? — стресна се тя от моята прямота.
Можех да излъжа, но какъв беше смисълът.
— Да, съжалявам. Не трябваше да приемам още първия път, ето! — бръкнах в джоба си и извадих листчето с телефонния й номер.
Тя си помисли, че това е някаква игра и каза:
— Задръж го, може да размислиш.
— Няма.
За да го докажа, скъсах листчето на няколко парчета и ги оставих на масата. Знам, че действията са ми груби, но е по-добре да съм категоричен и като видях как увисна устата на сервитьорката от изненада, разбрах, че ме е разбрала перфектно.
— Добре, ти губиш — отбранително каза тя и отмина обидена.
Въздъхнах, погледнах яденето и го бутнах встрани, защото вече нямах апетит. Единственото нещо, за което копнея, седи на няколко метра от мен. И не знам какво да направя. Вдигнах си погледа и видях, че Мадисън си беше тръгнала. Не съм сигурен защо отказах лесния секс, защото Господ знае, че не съм отказвал през изминалия месец. Като видях Мадисън обаче, ми стана ясно, че трябваше да се откажа от един навик — от нея.
ГЛАВА 26: НЕПОЗНАТ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ДРЕХИ
Мадисън
Да видя Диксън след толкова време, ми подейства точно така, както предвиждах — беше пълна катастрофа. Сърцето ми се разтуптя в момента, в който влезе в ресторанта. Изглеждаше спокоен и самоуверен — все едно хотелът е негов. Само че моето сърце взе да препуска по съвсем различна причина — русата сервитьорка, която си го заплю още щом влезе. Ревност, каквато не бях изпитвала преди, толкова силно ме стисна за гърлото, че трябваше се извиня и да отида до тоалетната, за да си възвърна самообладанието. Иначе щях да направя нещо, за което щях да съжалявам — например да й избода очите. Когато се върнах, видях как открито флиртуваше с нея и изглеждаше доволен, когато тя му даде номера си. Но защо трябва да ми пука? Аз бях тази, която избяга от него като луда, при положение че той нищо лошо не беше направил. Пак аз бях тази, която му каза, че повече не иска да го вижда, без да даде никакво обяснение. И отново аз бях тази, която му каза, че той е грешка, което беше чиста лъжа. Честно казано, не можех да му кажа защо превъртях. Това е нещо, което не бих споделила с никого, но малка част от мен го направи с Диксън, което най-много ме плаши. Че в неговото докосване усетих само нежност и внимание, ми показа възможността евентуално да имам шанс за нормален живот.