После прецаках всичко. Когато си тръгнах от Диксън онази вечер, знаех, че трябва да направя нещо — трябваше да кажа на Дейвид, че всичко между нас е свършило. Не беше честно да го мамя и знаех, че най-вероятно ще ме намрази, но предпочитах да стане така, отколкото да го наранявам и секунда повече. През последния месец се съсредоточих в училището и съвсем нарочно се опитвах да не мисля как омазах нещата с Диксън. Знам, че той никога няма да ми даде друг шанс, но честно казано, аз наистина трябва да се справя с моите демони, преди да вляза в интимна връзка с когото и да е занапред.
След като бях обожествена от Диксън, обаче, не искам да изпитвам това с никого освен с него. Начинът, по който ме докосваше, беше нещо, което никога не бях изпитвала преди. Усетих ново чувство на свобода във физическото ми освобождаване с Диксън, но всичко отиде в канала, благодарение на моя провал. Чисто и просто, страх ме е. Но предпочитам да ме е страх и да отблъсна Диксън, отколкото да бъда наранена, защото с него тази болка почти със сигурност щеше да доведе до сълзи.
Така че да остана встрани, беше най-добре и за двама ни. Стоях пред огледалото в хотелската ми стая и се опитвах да изглеждам ентусиазирана за закуската с Диксън. Когато доктор Уелингтън го предложи, не можех да откажа. Имах честта да бъда поканена да присъствам на това събитие с него, а и знам колко е престижно. Просто трябваше да го преглътна и да се справя с това за доброто на всички. Мога да играя професионално и съм абсолютно сигурна, че мога да се престоря, че Диксън никога не е подлудявал тялото ми с неговата нежна уста и ненаситни ръце.
Благодарение на флиртаджийската среща с куклата Барби, знам, че имам силата да се справя с всяка носталгия, която чувствам, защото очевидно той е продължил напред и сега е мой ред да направя същото.
— Всичко наред ли е? — попита доктор Уелингтън, като видя как нервно мачкам салфетката в скута си.
— О, да, добре съм — отговорих и виновно погледнах притеснените му очи. — Само малко ми е лошо.
— О, мила, трябваше да кажеш по-рано. Искаш ли да се върнем горе? — учтиво предложи той, но аз поклатих глава, защото бях решена да се справя и да преживея тази закуска и да докажа на себе си и Диксън, че съм продължила напред.
Но това твърдение бързо беше оттеглено, когато усетих най-прелестната миризма, която съществува на този свят да минава през залата. Само след един удар на сърцето вече знаех кой мирише така. Тя принадлежи на собственика на този дълбок, дрезгав глас, който кара цялото ми тяло да настръхва в момента, в който си отвори устата.
— Добро утро — каза Диксън, като се обърна към цялата маса, а аз се задавих от… въздуха.
Закашлях се и се надявах моето задушаване да отмине, преди да погледна в очите най-сексапилния мъж на планетата. Слава богу, ми мина и аз вдигнах очите си, за да срещна неговите, но в момента, в който го направих, почти се задавих отново.
— Добро утро, Диксън — каза доктор Уелингтън, разсеян от моята внезапна невъзможност да дишам.
— Макс — отговори той и му кимна леко, но очите му не изпускаха моите.
— Това са Мадисън и Алекс — доктор Уелингтън ни представи, без да предполага, че познавам доктор Матюс лично.
Тази мисъл ме накара да си помисля, че може би някой друг също го познава лично и това може би е малката проститутка от миналата нощ. С тази представа в главата, аз се изправих и протегнах ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, доктор Матюс!
Диксън зарадвано я пое и казах на тялото си да спре да се обръща на 180 градуса от вълнение в момента на докосването ни.
— Приятно ми е — отвърна и се ухили, а аз се опитах да не зяпам в това как карираната риза очертава неговите перфектни мускули.
Той се обърна към руската красавица Алекс вдясно от мен.
— Здравейте, Алекс — каза Диксън, ръкува се с нея и целуна ръката й.
Не се съмнявам, че цялата маса беше чула тракането на зъбите ми при тази гледка, но аз спокойно посегнах към водата и си припомних, че това е само една закуска и след това той ще си тръгне. Диксън седна до мен. Опитах се да не се взирам в неговите дълги пръсти, които посегнаха към менюто, но спомените от това как тези пръсти бяха се обвили около гърдите ми и как си играеха с моите зърна, изведнъж щурмуваха ума ми, изпуснах чашата и водата се разля по моята бяла лятна рокля.
— По дяволите — тихо изругах, взех салфетката и безрезултатно се опитах да попия роклята.