— Мадисън, добре ли си? Нека да извикам сервитьора — попита притеснено доктор Уелингтън.
Бузите ми пламтяха, бях супер притеснена и имах нужда да се махна от орловите очи на Диксън, защото усещах как се взира в мен.
— Всичко е наред, доктор Уелингтън, сега ще я почистя.
Изритах стола и се наведох, за да взема чашата от пода. Нямаше нужда да го правя, но така можех да си поема въздух, преди да се изправя и да срещна самодоволния поглед на Диксън.
— Цяла сутрин ли ще стоиш долу? — попита той и се ухили. Вдигнах очи и видях неговите небесносини очи да се взират в мен, беше се наклонил към моя стол и виждаше всяко мое движение.
Въздържах се да не го наругая, въпреки че неговото изражение ме вбесяваше, затова бързо възвърнах спокойствието си и не хвърлих чашата в лицето му. Бузите ми са горещи и нямам достатъчно въздух, но извън тези неща мисля, че преодолях моя яд.
— Съжалявам за това — казах аз, като предимно адресирах думите си към доктор Уелингтън, който махна с ръка.
Слава богу, нашият сервитьор пристигна и взе поръчката ни. Без да се замисля, си поръчах гофрети, а до мен си поръчаха препечени филийки.
— Тази сутрин си в настроение за нещо сладко ли, Мадисън? — попита Диксън и гласът му хапеше нападателно.
Обърнах се да погледна арогантните му очи и дръзко кимнах.
— Да, вечерята остави малко горчив вкус в устата ми.
Диксън пребледня и разбра прекрасно, че говоря за неговото рандеву. Той прокара ръка през косата си, защото изведнъж се почувства доста неудобно, вследствие на това пък моята увереност се увеличи. Доктор Уелингтън реши да поеме нещата в свои ръце и в името на гостоприемството смени темата.
— И така, Диксън, моля те, сподели ни за твоите резултати.
Диксън ми хвърли последен поглед и се обърна към доктор Уелингтън, а след секунда изглеждаше невъзмутим и спокоен.
— Ами, както знаете, пристрастяването е доста сложно нещо.
Изведнъж пак усетих как бузите ми почервеняват.
— Със сигурност е така — кимна доктор Уелингтън.
— Хората забравят кои са и какви са били заради някакви мощни, силни, големи пристрастявания. Въпросът е: „Защо някои хора се пристрастяват, а други са само ценители?“. Имам предвид, че аз обичам захарен памук, но не е задължително да го ям всеки ден, нито губя контрол, ако намаля неговата консумация. Тогава какво натиска спусъка? Желанието — отговори спокойно Диксън, а аз се извъртях в стола.
— В каква връзка? — попита доктор Уелингтън и аз вътрешно изстенах, защото имах чувството, че няма да харесам края на този разказ.
— Повечето хора стават пристрастени, защото жадуват, желаят силно нещо, без значение дали е изкуствено, или натурално. Дали това е класически случай на природата срещу възпитанието, или е нещо повече? Мисля, че е доста по-просто. Всички копнеем за удоволствие, искаме да се чувстваме добре и това предизвиква невробиологичен отговор, който дава сигнал на мозъка, че яденето, пушенето, вземането на наркотици или правенето на секс с непознати те кара да се чувстваш добре — обясни Диксън и гласът му се снижи, като стигна до последния пример.
Намирам разсъжденията му за невероятни и за момент забравих, че съм увлечена по този мъж и слушах с възхищение неговите умни и находчиви изводи.
— И всъщност ние се пристрастяваме към това „надрусване“ и наградата, която това „надрусване“ предоставя.
— Ти си ужасно прав — потвърди доктор Уелингтън, а очите му светеха от вълнение.
— Да, искам моите открития да покажат това. Също така изследвам злоупотребата с вещества като разстройство. А в същото време по-обикновените „пристрастявания“ са предизвикани от натуралните, истинските, суровите, основните човешки емоции. Самата награда е това, към което ставаме пристрастени.
Изгубих се в интелигентността на Диксън, като гледах как използва ръцете си като пояснителен инструмент. Изведнъж той се обърна към мен и ме погледна закачливо.
— И така, Мадисън, ти ми изглеждаш като честно, непосредствено момиче — каза той арогантно, завъртя езика в устата си.
Присвих очи и се втренчих в него, защото явно тази забележка към мен беше умишлена. Останах спокойна и го чаках да довърши.
— Има ли нещо съществено, към което мислиш, че си пристрастена? — попита той и повдигна вежди.
Не разбирам какво искаше да постигне, като ме притеснява по този начин, но проклета да бъда, ако покажа слабост!
Когато едва вдигнах рамене, моят неопределен жест изглежда раздразни Диксън и той бръкна по-дълбоко.