— Още веднъж благодаря, но не искам — казах и се преместих встрани.
— Ти да не си гей? — язвително попита тя и сложи ръка на бедрото си, просто не можеше да повярва, че хетеросексуален мъж може да й откаже.
Поклатих глава с усмивка.
— Доста съм хетеро, прасковке. Просто не искам да чукам теб. Бил съм около такива доста дълго време и в този момент съм на детокс.
— Това не може да е вярно. Чувала съм, че си точно обратното.
Коментарът й ме накара да се приближа до нея, защото не исках някой да чуе това, което току-що беше казала.
— Моля! Кой ти е казал това? — попитах ужасен.
Ребека се огледа, очевидно се опитваше да намери виновника.
— Тя — каза най-накрая и посочи някого зад рамото ми.
Не можах да се възпра и бързо се обърнах, без да се интересувам, че изглеждам отчаян. В момента, в който я видях, се проклех за това, че не се сетих по-рано.
— Тя каза, че обичаш да чукаш, и то да чукаш яко — прошепна Ребека в ухото ми, а аз се свих, докато слушах думите, които ме ухапаха по задника.
— Моля да ме извиниш! — казах аз, очите ми се заковаха в тези на Джулиет, която ми махаше самодоволно, докато отпиваше шампанско.
— Аз съм първа — каза Ребека и стисна ръката ми, като видя, че искам да се измъкна.
Дискретно се освободих от хватката й, защото не исках да правя сцена.
— Няма опашка — изръмжах аз, а търпението ми се изпаряваше. — Не знам какво ти е казала Джулиет, но те уверявам, че няма нищо вярно.
— Джулиет ли? Тя ми каза, че се казва Сара — отбеляза Ребека, като погледна Джулиет и присви очи.
Джулиет без съмнение беше използвала измислено име, защото се беше надявала да остане неразкритата виновница, която току-що ми прецака вечерта.
— Виждаш ли? След като те е излъгала за името си, представяш ли си колко е вярно всичко останало, което ти е казала? — уточних аз.
Не останах да чуя отговора й и учтиво се отдръпнах, тръгнах през хората и бях при Джулиет за отрицателно време.
— Доктор Матюс — измърка тя и изкуствено и се усмихна.
— Може ли да поговорим? — изръмжах под носа си и хванах ръката й.
Слава богу, тя не се възпротиви и тръгна с мен, като аз буквално я завлякох на балкона. Имаше няколко души, които пушеха, но повечето бяха надрусани или потънали в разговори и едва ли щяха да забележат, че й се зъбех и бях готов да я хвърля през парапета.
— Какво правиш тук? — попитах аз враждебно и пуснах ръката й рязко.
— Тук съм, защото ме покани да присъствам — отговори и приглади златната си рокля.
— Поканата беше оттеглена. Сега си тръгвай! — процедих през зъби аз.
— Мило, какво има? — нахално попита тя, като обви ръка около тила ми и се опита да ме приближи до себе си.
Запазих равновесие и се отдръпнах от нея, защото тя напълно беше загубила ума си.
— Джулиет, нямам представа каква игра играеш, но трябва незабавно да си тръгнеш. Тук са мои колеги. Не можеш да бъдеш тук и определено не можеш да разпространяваш гнусни слухове.
— Слухове ли? — предизвикателно каза Джулиет и си отметна косата назад. — Слуховете съдържат лъжлива история, а и двамата знаем на какво си способен. Вярвам, че това, което казах на твоята почитателка, е абсолютната истина.
Броих до пет наум и подигравателно казах:
— Какво искаш?
Джулиет се засмя и звукът, който някога ме караше да се усмихвам, сега ме караше да искам да метна нещо по нея.
— Искам нещата да бъдат такива, каквито бяха. Не искам връзка, Диксън. Просто искам да ме боготвориш така, както правеше. Липсваш ми, никой не може да ме накара да свърша така, както го правиш ти — каза тя, пристъпи напред и хвана топките ми.
— Престани! — изсъсках и се отместих от хватката й. Огледах се наляво и надясно, за да видя дали някой е видял. Джулиет се усмихна самодоволно и знаех, че има властта да ме пречупи. Но на фона на това, което тя предлагаше, предпочитах да бъда изобличен като перверзник, какъвто съм, отколкото да бъда държан като затворник в нейната интригантска схема.
— Не — казах твърдо.
— Защо не? Да не би да си се сгодил или нещо подобно, докато не се виждахме?
Нейният коментар ме вдъхнови да отговоря искрено.
— Всъщност да, срещнах някого — признах аз и Джулиет пребледня.
— Коя е тя? Това приятелката ти с приспиване ли е?
— Някой, когото никога няма да видиш — казах аз и изпитах огромно удоволствие от това да я видя да кипи.
— Знаех си — каза тя и червените й устни се намръщиха. — Как се казва? Искам да знам името на заместницата си.
— Мадисън — отговорих аз, като не можех да се спра.