— Скъпа… — противопостави се той, но Ребека го пренебрегна, отвори си чантата и си извади червилото.
Чад въздъхна и ме погледна за помощ, но аз едва вдигнах рамене, защото само той можеше да си помогне.
— Най-добре да видя кой е звънял — каза той след известно време мълчание. — Ще се върна след няколко минути.
Преди да извикам „вземи ме с теб“, той тръгна и ме остави сам със златотърсачката. В момента, в който него вече го нямаше, тя се приближи и прокара пръст по ръката ми.
— И така…
— И така — папагалски повторих аз и си преместих ръката, защото около нас бяха само колеги.
— Помисли ли за моето предложение? — попита тя, като въобще не беше обезкуражена от това, че не го бях приел.
— Няма какво да мисля. Отговорът е „не“ и ще остане такъв.
Когато направи опит да докосне крака ми под масата, сграбчих китката й и я отместих.
— Престани, Ребека. Не се интересувам. Ти си сгодена за моя приятел, човек, когото уважавам, и твоето поведение е абсолютно неприемливо.
— Ако не ме изчукаш, ще кажа на Чад, че си ми налетял — разкри тя изведнъж и аз се отдръпнах изумен.
— Не може да говориш сериозно! — поклатих глава, но знаех, че тя ще използва тази тактика рано или късно.
— Абсолютно сериозна съм — потвърди тя и сивите й очи се разшириха. — Всичко, което искам, е една нощ и след това ще те оставя на мира. Ако не го направиш, най-вероятно Чад няма да има такова желание да ти помогне.
— Това е изнудване! — прошепнах ядосано.
— Не, това се нарича една жена да получи това, което иска, а аз искам теб. — Тя ми хвана топките — евентуално, ако не съм разбрал какво иска. — Сара ми каза всичко за теб и аз искам да го опитам.
Няма начин да направя това. Грешно е. Да, правил съм някои ужасни неща в живота си. „Сара“ е най-лошото, но това вече е прекалено, отвратително, неприемливо, гнусно нещо.
— Може ли да бъдеш малко по-дискретна? — бутнах ръката й и се усмихнах, защото двойката до нас ни хвърли странен поглед.
— Винаги получавам това, което искам, и аз искам да ме чукаш.
— Господи! Носачът не беше ли достатъчно привлекателен? — горчиво се озъбих аз, а търпението ми намаляваше с всяка секунда.
Ребека беше изумена от това, че отблъсквах флирта й, но съм бил прекалено дълго около такива като нея. По дяволите, аз съм или бях като нея. Бях притиснат между стена и загоряла жена, но няма да се оставя да бъда изнудван по този начин.
— Отговорът продължава да бъде „не“ — упорито казах, а Ребека се намръщи.
— Не бих казала, че имаш думата. Или ме чукаш, или си уволнен. Лесно е — отговори тя, докато си гледаше ноктите, отегчена от този разговор.
— Мисля, че това, което не осъзнаваш, е, че ако те изчукам, пак ще ме уволнят. Светът е малък и моите действия ще предизвикат последствия след себе си — казах, като се надявах да стигна рационалната й страна, ако има такава. — И по двата начина съм прецакан. Бих предпочел да е със съгласието на двамата партньори, отколкото да бъда принуждаван.
— Абе, ти да не си светец? — изрева тя и се присмя на моята молба. — Искам да ме чукаш без никакво обвързване, а ти ми отказваш. Да не би да се пазиш за някоя? — почти на шега каза тя.
Направо не можех да повярвам колко точно го каза. Преди да имам време да отговоря, две ръце се обвиха около врата ми и две устни ме целунаха по бузата.
— Мили, липсваше ми.
Обърнах се толкова бързо, че едва не си ударих главата в тази на човека, който стоеше зад мен. Но тя усети, че така може да стане и се отдръпна навреме.
— Мадисън?! Хм, здрасти — задавих се аз и се взирах в нея абсолютно объркан, защото нямах идея какво става.
Тя разбра объркването ми и се усмихна.
— Съжалявам, че закъснях, но трафикът беше отврат.
Тя дръпна един стол и седна до мен.
— Няма проблем — отговорих й аз и се включих в играта, като още бях слисан от това, което се случва. — Но се радвам, че вече си тук.
— И аз — отговори тя, наведе се напред, дръпна яката на полото ми и си залепи устните в моите.
Аз замръзнах, не знаех какво да правя, но след като езикът на Мадисън се опита да си проправи път между устните ми, аз я отворих широко и зарадвано отвърнах. Целунахме се страстно и диво, малко след това аз дръпнах врата й, за да приближа устата й към своята. Толкова ми липсваше вкуса й… Да я целувам, беше като да се връщам вкъщи. Тихият звук, който издаде, след като гризнах устната й, ме накара да се отдръпна със съжаление, защото, ако тази лудост беше продължила още една минута, щях да разчистя масата и да я хвърля върху нея.
— Прекрасна си — казах аз с вече събудени сетива.