Мадисън погледна към дънковите си къси панталони и розова тениска и се усмихна.
— Благодаря и ти — отговори тя и погледна към полото и бежовите ми памучни панталони.
Трябваше да нося нещо изискано на игрището, в същото време изглеждах супер нелепо. Напълно бях забравил Ребека, докато тя не особено весело напомни за присъствието си.
— Значи това е твоята приятелка — изтърси тя и аз вдигнах вежди към Мадисън, не особено сигурен дали щеше да се чувства комфортно с тази лъжа.
Мадисън отговори и се наведе напред, за да погледне в очите вещицата.
— Със сигурност — каза тя и се сгуши в мен.
— Да, така е! — потвърдих, като я целунах по бузата с благодарност.
Нямах представа защо играе тая игра, но се радвам, че го прави и й бях благодарен.
— Ами това обяснява доста неща — каза Ребека, доволна, че съм я отхвърлил, защото се виждам с някого, а не защото не я смятам за привлекателна.
В същото време ми хрумна нещо ужасно. Ами, ако тя спомене Джулиет? Щеше да стане грозно за секунди.
Слава богу, Мадисън запълни тишината с:
— Благодаря, че му правихте компания.
— Удоволствието беше изцяло мое! — отговори тя саркастично и започна да барабани с пръсти по масата.
— Имате страхотен цвят на косата и много ви отива! — без определена цел каза Мадисън и аз не бях сигурен дали говори сериозно, защото с тези два цвята на главата Ребека приличаше на скункс.
Но аз кимнах и не казах нищо, тъй като не разбирах езика на жените.
— О, благодаря — Ребека подреди дългата си коса. — Боядисах я за уикенда. Имах нужда от нещо, което да ми направи престоя тук по-ярък.
Мадисън се изкикоти, като си сложи ръка на устата си.
— Разбирам ви прекрасно.
Аз зяпах с отворена уста и не разбирах какво се случва, за бога!? Но фактът, че Ребека не беше използвала думи като „чукай ме“ и „свирка“, е добър знак, затова не се и питах какво прави Мадисън.
— Съжалявам, че се забавих — каза Чад, като се върна на масата и си седна на мястото.
Погледна Мадисън, която се беше гушнала в мен, и се усмихна.
— О, нямах представа, че ще имаш компания, Диксън. Казаха ми, че в последния момент нещо се е случило.
Замръзнах, защото не знаех как точно ще се почувства
Мадисън, като разбере, че всъщност съм планирал да доведа човека, заради когото я зарязах на събитието, на което тя ми спасяваше задника в момента. Погледнах Ребека, която ми се усмихна самодоволно. Изглеждаше, че засега тайната остава тайна. Но Мадисън не пропусна нищо и отговори:
— Нали ни знаете нас, жените, трябва винаги да държим в напрежение мъжете си — тя намигна конспиративно на Ребека, която щастливо кимна.
— Хубаво го каза — обърна се тя към Чад с хитра усмивка.
Той се разтопи и я погледна влюбено, а аз целунах Мадисън по врата и прошепнах „благодаря ти“. Тя незабележимо кимна и се отпусна в прегръдката ми.
— Аз съм Чад, а това е хубавата ми годеница Ребека.
— Приятно ми е да се запозная и с двама ви — отговори Мадисън. — Леле, майчице, какъв пръстен! Може ли да погледна? — добави тя и го сграбчи, Ребека се изкикоти и гордо подаде ръката си. — Страхотен пръстен, много е красив, Ребека! Ще бъдеш очарователна булка.
Двамата засияха от думите на Мадисън, докато аз гледах размяната на реплики и не можех да повярвам как напрежението изведнъж се изпари и аз не трябваше повече да защитавам топките си. Благодарение на Мадисън, кариерата ми е в безопасност, както и пениса ми.
— О, да, със сигурност е! — съгласи се Чад. — Ако може да ни извините — прибави той и Ребека се усмихна.
— До довечера — каза тя и се изправи, а аз се опитах да не повърна, защото тя се качваше горе, за да се изчука с дядката,
— До по-късно! — каза Чад и хвана кръста на Ребека с ръка.
— До по-късно ли? — замечтано попитах, защото се бях загубил във ваниловия аромат на Мадисън.
— На церемонията…
— О, да — отговорих аз и се стегнах.
— Нека се чакаме в лобито към 19,00? — предложи той.
Мадисън беше направила прекалено много, като ме спаси от челюстите на Ребека. И май не можех да я моля да продължи с този маскарад и по-късно? Чад и Ребека чакаха да отговоря и тъкмо щях да се извиня за това, че Мадисън няма да дойде, и тя отговори:
— Супер, чакам с нетърпение.
Обърнах се бързо към нея, тя кимна и мъничка усмивка се появи на ангелските й устни.
— Чудесно, до 19,00 тогава — казах аз и не си отмествах погледа от очите на Мадисън.
— Чудесно, до по-късно.
Те се смееха, докато се отдалечаваха. В момента, в който не се виждаха вече, изпуснах въздуха, който задържах. Вече бяхме сами и Мадисън като че ли съжаляваше за това, че беше взела решение да ме спаси. Не я обвинявам, защото се бях държал като пълен задник с нея.