Но усещах, че приближава едно пречистване.
— Съжалявам, Мадисън — казах аз и когато тя си отвори устата да каже нещо, сложих пръст на устните й, за да я накарам да мълчи — позволи ми да довърша.
Тя кимна и очите й се омекотиха, когато си махнах пръста.
— За оня ден — прекалих, държах се като пълен идиот и съжалявам.
Но исках да се извиня не само за онзи ден.
— Съжалявам за всичко — трябваше да ти се обадя и да се уверя, че си добре, но си помислих, че ти ясно показа какво чувстваш, като каза, че не искаш да ме виждаш повече — бях искрен за всяка дума, която излизаше от устата ми.
Тя свали погледа си, явно я бях уцелил някъде, но тя не каза нищо.
— Толкова съжалявам, че те нараних. Никога не съм имал намерение да те накарам да се почувстваш неудобно или да те изплаша. Ако можех да върна тази нощ, бих го направил.
Моето признание я нарани, тя вдигна поглед с насълзени очи.
— Съжаляваш ли? — прошепна тя и долната й устна започна да трепери.
— Не. Не съжалявам за нито един миг, прекаран с теб, особено този — бързо отговорих, защото не исках да избяга и я погалих по бузата.
Не знам откъде изригна тази честност, но реших да продължа по този начин, защото усещах, че това е правилният начин. Тя се отпусна в ръцете ми и нейното отдаване предизвика алфа мъжът в мен да се пука от гордост.
— Знам, че имаш призраци от миналото, всички имаме такива. Но ти предлагам след този уикенд да не се виждаме, преди да преодолееш каквото и да те тормози.
Мадисън се намръщи.
— Благодаря за това, че ми се извини. Прав си, че беше задник. Всъщност дойдох, за да ти кажа, че се държа ужасно с мен, Диксън — заяви тя и ме накара да се чувствам още по-ужасно, при положение че и без това така се чувствах. — Но аз също бях ужасна с теб. Аз също ти дължа извинение.
— Нищо не ми дължиш — казах и твърдо поклатих глава.
Мадисън настоя:
— Напротив, дължа ти. Ти не си грешка, никога не си бил грешка. Много съжалявам, че ти казах нещо толкова жестоко. Но ти си прав, наистина имам ужасно минало и се опитвам да го преодолея. Съжалявам, че не успях, преди да те срещна. Но може би все пак можем да бъдем приятели? Имам предвид, че ми липсваше през последния месец.
Като имам предвид как се чувствам, когато я виждам, когато я докосвам и когото съм близо до нея, вече знам, че не мога да й бъда само приятел. Никога не сме били само приятели. След като я опитах, искам повече и ако й бъда само приятел, това ще ме побърка. Тя видя на лицето ми това, което си мислех.
— Добре, разбрах. Няма да стане.
— Съжалявам, но ние никога не сме били само приятели. Все още искам още. Или всичко, или нищо. Уморен съм от игри. Трябваше да ти кажа по-рано, но честно казано, не знаех, че искам повече до момента, в който си тръгна. Аз съм толкова объркан, колкото си и ти — признах й аз и саркастично изпуфтях.
— Много се съмнявам. И наистина мисля това, което казах тогава — не си ти. Вината е в мен.
Не можах да се сдържа, сложих ръце на врата й и приближих челото си до нейното.
— При тези обстоятелства, мисля, че и двамата сме виновни. Може би в друг живот, Анджело? — казах и Мадисън въздъхна, топлият й дъх погъделичка бузата ми.
— Може би — каза тя с половин сърце.
— Толкова съм ти благодарен, че днес ми спаси задника. Задължен съм ти.
Отдръпнах се и се опитах да разведря обстановката.
Мадисън помръкна и тъжно се усмихна.
— Приеми го като връщане на дълговете ми. Ти ми спаси задника няколко пъти, време е и аз да започна да ти връщам жеста.
И това отговори на въпроса ми. Беше дошла да ме спаси, защото се чувства виновна за всичко, което се случи между нас. Но това, което не осъзнава, е, че аз съм този, който съжалява за случилото се.
— Нищо не ми дължиш — казах още веднъж.
— Знам, но искам да го направя за теб. Видях колко ти беше неудобно и не можех просто да те подмина и да не ти помогна. Въпреки че се държа като пълен мръсник онази сутрин, не мога да те мразя, опитах… Това е най-малкото, което мога да направя. Наистина съжалявам, Диксън. Не трябваше да отговарям на целувката ти. Ти ме предупреди, че няма да мога да се върна назад и аз не исках, но…
— Разбирам — завърших аз, след като не продължи. — Може би в някой друг живот — прибавих, защото това идеално пасваше на нашата ситуация.
— Може би в другия живот — тъжно повтори тя и кимна. — И така, тази вечер ще бъда до теб, ще играя ролята на идеалната приятелка, обещавам. И след като свърши тази нощ, ще си кажем… довиждане? — попита тя и гласът й се разтрепери.