Почти забравих за другата кутийка, защото роклята и обувките бяха наистина прекалено голям подарък. Когато я отворих, трябваше да се съглася с пиколото за това, че доктор Матюс е наистина щедър мъж. Малката сребриста чанта много отиваше на блестящите сандали. Погледнах часовника, реших да си взема душ и да започна да се приготвям.
На вратата се почука за трети път и аз отворих, като се чудех кой може да е този път.
— Здравейте, госпожице — каза усмихнатото пиколо. — Това е за вас.
Той ми подаде малка торба.
— С комплименти от…
— …доктор Матюс — довърших аз вместо него.
Той кимна.
— Това наистина е прекалено много — отстъпих назад и погледнах в торбичката.
— Той спомена, че най-вероятно ще кажете това. Затова, ако евентуално искате да ги върнете, доктор Матюс иска да знаете, че не е възможно — каза пиколото и се подсмихна.
Не можах да се въздържа, разсмях се и попитах:
— Това ли е последният? Защото не мога да приема нищо повече. Това наистина е прекалено.
— Той спомена, че може да кажете нещо подобно.
Пиколото докосна шапката си и се обърна.
— Хей, не отговорихте на въпроса ми.
Той пренебрегна думите ми и продължи да върви.
Вероятно доктор Матюс е предположил, че ще кажа и това. Затворих вратата и поставих последната торба на бюрото до тази с обувките и чантата. Извадих синята кадифена кутия отвътре. Докоснах с пръсти меката обвивка, преди нервно да отворя кутията, чиито панти изскърцаха. Като видях какво има вътре, ахнах и закрих устата си с трепереща ръка, защото това, което беше пред очите ми, наистина е прекалено. Двуредната огърлица събра светлината и като се имаше предвид специфичната форма на камъните, беше от сапфири, които бяха рамкирани с мънички диамантчета. Над бижуто стояха чифт малки сапфирени обеци. Те също блестяха на светлината така, както само диамантите могат. Това наистина бяха най-красивите бижута, които някога съм виждала. Взех телефона и написах съобщение на човека, на когото се кълнях, че няма да пиша повече.
Това в прекалено много, но благодаря.
Нищо освен най-доброто за моето момиче.
Колко много исках това да бъде истина.
ГЛАВА 30: АЗ ПЕЯ ПОД ДЪЖДА
Мадисън
В момента е 19:02 и аз се щурам в стаята, за да си събера нещата в малката чанта. Сложих червилото, парфюма, личната карта, картата за стаята и пари. Трябваше да ходя внимателно, защото тези токчета бяха много високи и не бях свикнала. Бяха красиви и се чувствах като в стъклените пантофки на Пепеляшка. Натиснах копчето на асансьора и за последно се огледах в огледалото зад мен, за да съм сигурна, че изглеждам добре. Навих косата си и я обърнах на една страна, закрепих я с гребен с камъни, а няколко къдрици бяха паднали на рамото ми. Гримът ми беше съвсем лек, защото роклята и пищните бижута бяха достатъчно официални. Харесах това, което виждам, но огромните ми зърна и тежко дишане показваха, че съм много нервна. Когато асансьорът дрънна, направих първата си внимателна крачка към… не знам какво. Нервно преместих роклята си и казах на моето препускащо сърце да се успокои. Събрах всичката смелост, която можех да намеря, и тръгнах към моя чаровен принц.
Когато очите ни се срещнаха, усетих този характерен, пулсиращ рикошет на заряда между нас, но го пренебрегнах и се опитах да не падна, докато вървях към него. Той изглеждаше толкова секси в обикновения си елегантен смокинг, който изцяло подчертаваше мускулестото му тяло и впечатляваща височина. Косата му беше стилизирана в „небрежно разбъркана“ и допълваше леката му набола брада и невероятните сини очи, които сканираха тялото ми.
— Знаех, колко много плът трябва да се събере в тази рокля, когато я избирах — каза той, когато стигнах до него, неговите палави очи се вдигнаха и срещнаха моите.
— Имаш страхотен вкус — изкисках се и преглътнах факта колко прелестно мирише.
Наведох се и го целунах по бузата. Диксън обви ръка около кръста ми и ме придърпа по-близо.
— Може ли да ти предложа сакото си?
— Защо? — попитах и притаих дъх, докато той прокарваше носа си по бузата към врата ми.
— За да не съм принуден да извадя очите на всеки мъж в тази зала — отговори предизвикателно, а неговия топъл дъх накара цялата ми кожа да настръхне.