— Сигурно дъщеря ми е намерила кутията в криптата — промърмори посърнал префекта. — Но как е успяла да…
Съдията Ди поклати глава.
— Писмото носи нейното име, господин У, но не тя го е писала. При падането в трапа тя си е счупила врата и е починала на място. Номерът с кутията е просто хитър ход, предприет от съображения, които в момента не са от съществено значение. Ала тази умишлена заблуда ми помогна да възпроизведа схемата на престъпленията, защото привлече вниманието ми към криптата. Разбрах, че кутията е била намерена до една заешка дупка, отзад на склона. Тона ме накара да се запитам дали тя не е изход от шахта за проветрение. И наистина, оказа се, че има четири такива отвора, за да не се задушат монасите, когато са се криели дни наред. Онези големи делви долу навремето са били пълни с вода и ориз. Господин У, няма да ви задържам повече. Ще се разпоредя да получите останките на дъщеря си, запечатани в ковчег, за да можете да ги погребете. Дълбоко съжалявам, че животът й е бил прекършен тъй рано. Но небесата изпратиха наказание за нейния убиец. А с това се слага край и на терзанията ви, предизвикани от несигурността, свързана с нейното изчезване.
Префектът се поклони ниско, обърна се и закрачи към изхода, следван от съпругата си. Съдията я на стигна и тихо прошепна в ухото й:
— Вчера съпругът ви дойде в съда не за да ви злепостави, госпожо. Напротив, искаше да ви защити. Сега имате възможност да сложите ново начало на брачния си живот. И не търсете вече дребни забавления извън дома. Сама се убедихте, че това понякога води до безчестие и смърт.
Тя кимна и бързо изтича след мъжа си. Когато съдията Ди се върна при олтара, видя там Ли Мей с наведена глава, вторачил поглед в затворения капак на криптата.
— Моля ви да приемете най-искрените ми съболезнования, господин Ли!
Сарафинът се поклони.
— Наистина скърбя за годеницата си, ваше превъзходителство. Все се надявах, че е още жива. И съм ужасно разстроен от позора, който брат ми хвърли върху целия ни род.
— Дълбока почит ми вдъхват силният ви характер и непоклатимата ви добросъвестност, господин Ли — със сериозен глас изрече съдията. — Род, който включва личности като вас, ще устои пряко всички изпитания.
Ли Мей отново се поклони и тръгна към входа. Игуменката, която досега мълчаливо бе наблюдавала всичко с големите си безизразни очи,поклати бавно глава и каза:
— Този храм е бил обречен да се превърне в сцена на ужасни събития още когато светостта му е била поругана с неправедни обреди. Там, откъдето великият Буда се оттегли, нахлуват зли сили и демони. Незабавно ще се заема с подготовката на церемония за преосвещаване на храма. Довиждане, ваше превъзходителство!
— Изпрати майката игуменка, Ма Жун! — заповяда съдията. После се обърна към началника на стражата. — Четирима стражници да донесат от поста при Из точната врата бамбукови стълби, два временни ковчега за останките, лопати, кирки и още въжета. Ще измъкнем отдолу мъртъвците и златото. Ще трябва и да се почисти основно цялата крипта. Нека сега излезем да изчакаме в двора, Хун. Тук наистина вони непоносимо.
Съдията приседна на един камък под официалните фенери на трибунала, а сержантът се намести до него на нисък пън. През зида долетя гълчава. Скитниците и просяците, залепили се за кортежа, възбудено разпитваха стражниците, които отвеждаха престъпника в затвора, и след това започнаха изумено да обсъждат потресаващите злодеяния.
Сержант Хун дишаше с упоение свежия въздух. Опита се да подреди в съзнанието си събитията, които се бяха нанизали светкавично едно след друго, но все не успяваше да ги свърже в единна верига. Струваше му се, че съдията Ди нарочно оставя някои празноти в хронологията на престъпленията. И все пак най-важното беше, че е открито изчезналото императорско злато. Сержантът се усмихна доволно. Авторитетът на съдията сред висшите кръгове на властта в столицата несъмнено щеше да нарасне. Можеше и да се очаква ново, по-примамливо назначение в друг град, далеч от морната скука в този затънтен край.
— Как възнамерявате да постъпите с държавното съкровище, господарю?
— Тук на място ще увием слитъците в намаслена хартия, Хун, после ще ги пренесем с моя паланкин в сградата на съдилището. Там ще проверим точното количество в присъствието на благонадеждни свидетели.
Съдията млъкна уморено. Мушна ръце в широките си ръкави и се загледа в съвършено симетричния силует на храма, изрязан върху фона на вечерното небе. Сержантът пък започна замислено да подръпва тънката си брадица, подпрял лакът на лявата си длан. След дълга пауза той промълви: