Педро, зашеметен от двата изстрела, едва дишащ, стоеше неподвижен, с ясното съзнание, че е убил евреина.
В ума му проблясна ужасяващата мисъл, че е убил човек! Натискаш един спусък и човекът умира! Обхвана го паника. Мислеше за себе си. Ако го намереха тук, щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките: като животно в клетка! Без Анита, без баща си, без жежкото слънце на плантацията със захарна тръстика.
Чу гласове. Затръшване на врати. Някаква жена изпищя.
Фуентес! Трябваше да стигне до него! Сграбчи чантата с лявата си ръка, с пистолет в дясната, като усещаше, че по лицето му се стича кръв, излезе от апартамента на Ейб. Опитваше се да контролира паниката си.
Фуентес, който го чакаше до полуотворената врата на апартамента си, чу изстрелите и се изплаши. Видя доста от наемателите на първия етаж да се тълпят в коридора.
Този тъпанар бе оплескал цялата работа! Не дай Боже, да е убил евреина! Тръгна към групата, събрала се на стълбището, и ги чу как трескаво обсъждат случилото се на висок глас, една жена виеше от ужас. Видя Педро с кърваво лице да вдига поглед към него и се дръпна назад.
Педро се озова пред изплашени хора, които го наблюдаваха и си даде сметка, че оттук не може да се измъкне. Като продължаваше да стиска кафявата кожена чанта, той изтича на улицата.
Лепски тъкмо взимаше голямата картонена кутия, която Хари остави на бара.
— Ето пилето, Том, плюс макарони. Да ви е сладко!
Лицето на Лепски грейна.
— Боже! Как само ще подскочи Керъл! Хиляди благодарности.
Мариан слезе от високото столче и той я потупа по дупето. В този момент чу изстрелите.
Лепски мигом се превърна в стопроцентово ченге. Скочи от столчето си и се втурна към изхода. В момента, в който изскочи на улицата, пистолетът се озова в ръката му.
Изстрелите вече бяха предизвикали суматоха. Чуваха се свистящите гуми на рязко набилите спирачки коли. Хората се спираха и зяпаха към изхода на високия блок.
В този миг на улицата се появи Педро. При вида на кръвта по лицето му и пистолета в ръката му, тълпата се пръсна. Жените запищяха, някои от мъжете се хвърлиха по очи на тротоара.
Лепски погледна към отсрещната страна на улицата и видя Педро, който хукна да бяга. Лепски, като бързо и ловко заобикаляше спрелите коли, се втурна след него.
Педро чу стъпките на преследвача си. С разширени от ужас очи той погледна назад и видя Лепски да си пробива път сред пръсналите се зяпачи и да го следва по петите. Инстинктивно усети, че мъжът, който тича след него, е ченге — видя пистолета в ръката му. Полупарализиран от страх, той се обърна и стреля по Лепски. Някаква негърка, завтекла се към един вход да се скрие, получи куршум в мозъка.
Лепски изрева:
— Спри или си мъртъв!
Педро се извърна и хукна по улицата.
Лепски стисна пистолета с две ръце, разкрачи се и стреля.
Педро усети как изстрелът го тласна напред. Изпусна протритата кафява чанта, и пистолетът, който Фуентес му бе дал, се изплъзна от ръката му. Преви се на две, прорязан от острата болка.
Една патрулна кола със святкащ буркан закова наблизо. Две ченгета дотичаха до Лепски. Те внимателно се приближиха до Педро и едното от тях каза:
— Това копеле е още живо.
Фуентес се втурна към апартамента си, затръшна вратата и се спусна към прозореца. Надвеси се навън точно в момента, в който Лепски улучи Педро. Видя как кафявата кожена чанта пада до тялото на Педро и как пистолетът отхвърча на около метър разстояние.
Пистолетът!
Фуентес пет пари не даваше за Педро. Надяваше се, че е мъртъв, но пистолетът…!
Сигурно беше луд да даде пистолета си на Педро! В момента, в който ченгетата направеха проверка, щяха да стигнат до него. Някога бе работил като нощен пазач на луксозна яхта и собственикът настоя да носи пистолет, тъй че уреди нещата с полицията. Очарован от пистолета, Фуентес поиска да го задържи. Когато собственикът на яхтата се готвеше да отплава за Бахамските острови, Фуентес му каза, че случайно е изпуснал пистолета във водата. Собственикът вдигна рамене, рече му да съобщи в полицията и си замина. Но Фуентес не направи нищо подобно. Разрешителното за пистолета щеше да е валидно още осем месеца, а дотогава с парите, които Педро трябваше да открадне, Фуентес вече ще се е върнал в Хавана, ченгетата да вървят по дяволите!