— Колкото аз съм Грета Гарбо — просъска Лепски.
Четвърта глава
Тази вечер на Мария Уорънтън много й се щеше да се изфука. За изненада на Уилбър, тя заяви, че ще вечерят в ресторант „Императрица“, който бе само за гости на хотела, далече от музиката, богатите туристи и със самостоятелна тераса.
— Но той ще бъде пълен със старци — каза Уилбър, докато се бореше с вратовръзката си. — Не искаш ли да идем на някое по-весело място, където можем да потанцуваме.
— Там ще вечеряме — отсече Мария. — Искам да покажа на тези жени с тъпи физиономии, че имам по-красиви скъпоценни камъни от тях.
— Както искаш — примири се Уилбър. — Тогава ще извадя диамантите.
Той отиде до тайния сейф, инсталиран от Дюлак, отвори го и извади червена кожена кутия. Остави кутията на тоалетката и си нагласи вратовръзката. Облече си бяло сако и седна, за да наблюдава как Мария се кичи с диамантите, които баща й беше подарил. Гледаше я и си мислеше, че тя е наистина много красива и блясъкът на диамантите великолепно върви на мургавата й кожа.
Когато Маги избута количката с Брейди в ресторант „Императрица“, появата им предизвика лека сензация. Старците вече бяха седнали около масите. Край тях кръжаха сервитьори и разнасяха подноси с аперитиви. Ниският, дебел управител търчеше от маса на маса, усмихнат препоръчваше този или онзи деликатес, за да съблазни преситените си клиенти.
Като видя Маги да се приближава, бутайки количката, той щракна с пръсти на асистента си, който пое от него купчината менюта, и тръгна усмихнат към Брейди.
— Господин Ванс — изрече той, — за мен е удоволствие. Вашата маса е в ъгъла, както пожелахте. — Щракна с пръсти и се появи сервитьор. — Моля ви, мадам, позволете…
— Предпочитам да се справям сама — каза Маги и му хвърли една секси усмивка. — Само водете.
Наблюдавана от всички посетители в ресторанта, тя избута Брейди до една далечна, усамотена маса.
Чу се приглушен шепот: „Коя е тя?“ „Симпатични сестра.“ „Сигурно току-що са пристигнали.“
Когато накрая се настаниха на масата, управителят им подаде по едно меню.
— Ако мога да ви препоръчам… — започна той.
— Вървете си! — изръмжа Брейди със старчески глас. — Зная какво ми харесва! Да не съм идиот!
Усмивката на управителя леко помръкна, но Маги му намигна заговорнически, за да му покаже, че нейният пациент е доста труден. Управителят се поклони и се отдалечи.
— Лу, котенце, не е нужно да се държиш така грубо с добрия човек — прошепна Маги.
— Тихо, скъпа! — каза Брейди. — Превъплътил съм се. — И започна да разглежда менюто. Цените, написани срещу всяко ястие, накараха очите му да изскочат. — Какво нахалство! — измърмори той. — Това си е жив обир! — Затърси най-евтиното ястие и стигна до „Писия по императришки“, което струваше само 35 долара. — Ще ядем писията — рече той на Маги, която се бе унесла над епикурейските ястия.
Лицето на Маги помръкна.
— Не си падам по риба, скъпи. Умирам за едно „Пиле по мерилендски“.
— Виж му цената!
— Ти ми каза, че ще спечелим един милион — примоли се Маги. — Умирам от глад!
— Ако не ни излезе късметът, ще трябва да плащам храната от собствения си джоб. Ще ядем писия.
— Ако не ни излезе късметът? — Маги веднага доби угрижен вид. — Ти каза, че…
— Тихо — сряза я Брейди. — Дръж се като медсестра! Ще ми говориш, само когато те заговоря.
Маги въздъхна и започна да маже с масло едно хлебче. Чак когато писията пристигна и й бе сервирана най-церемониално, Маги леко надникна в сребърния поднос и лицето й светна. Писията беше залята обилно със сос от гъста сметана с вино и украсена с трюфели на филийки, ситно нарязан омар и пържени стриди.
Брейди твърдо отказа на управителя да започнат със салата от кралски скариди, а когато сервитьорът на вината им предложи бяло вино, чиято цена накара Брейди да потрепери, той поиска да му донесат вода.
— Ако продължаваш да се тъпчеш с хляб — рече Брейди, когато сервитьорът на вината се отдалечи, — ще надебелееш.
— Гладна съм — изплака Маги, — но това ми изглежда добре — и тя атакува писията.
Докато се хранеше, Брейди започна да оглежда хората на другите маси.
— Ед беше прав — промърмори той. — Скъпоценностите на тези дърти крави струват купища пари. Погледни тази стара гъска вляво от теб. Браслетът й сигурно струва поне сто хиляди.