Запали лампата и внимателно разгледа трите ключалки на сейфа. Тук няма да има никакъв проблем, каза си той. Трябваше да си намери стоманена тел и да я извие леко. Тези ключалки бяха съвсем проста работа. Много повече го интересуваше противопожарния капак на тавана.
Освободи резето и капакът падна надолу. След това се изкачи по стълбата и излезе в лунната нощ. Безшумно, по котешки, се промъкна напред и точно под себе си видя терасата на президентския апартамент.
Долу, дискретно осветени, се виждаха шезлонги, няколко маси със стъклени плотове и великолепната гледка към плажа и океана.
От апартамента струеше светлина. Докато стоеше и гледаше, се появи една сянка и с бавни стъпки на терасата излезе Мария Уорънтън. Беше гола, само по диамантите. Брейди се сниши, за да я наблюдава, очите му се заслепиха от блясъка на диамантите, които горяха като пламъчета в лунната нощ.
Тогава на терасата излезе Уилбър Уорънтън. Носеше фотоапарат „Никон“ със светкавица.
Мария позираше край парапета, Уилбър я снимаше.
Като ги гледаше, Брейди си помисли, че му се иска да види снимките. Колко обичаха да се фукат богаташите! Тази жена има хубаво тяло и загорялата й кожа подчертава блясъка на диамантите, но въпреки това, Брейди реши, че тя няма класата на Маги.
— Тези ще станат хубави — каза Уилбър. — Хайде да си лягаме.
Брейди проследи Мария, която се откъсна от перилата, приближи до Уилбър и го прегърна.
— Ще спим до късно — гушна се в него тя. — Уморен ли си?
— Ами, денят беше доста натоварен. Тези диаманти ти стоят чудесно, но ти си по-чудесна от тях.
Те влязоха заедно в апартамента и изчезнаха от погледа му.
Брейди остана неподвижен, докато светлините угаснаха. После се спусна тихо на покрива, а оттам на терасата.
Големите стъклени врати на апартамента бяха широко отворени и той се усмихна наум. Щеше да е съвсем лесна работа. Като сянка се промъкна в голямата дневна.
Захвърлени небрежно на един от диваните, лежаха диамантите. Брейди се спря. Почти не вярваше на очите си. От спалнята струеше слаба светлина и той чу как Мария простена:
— Да, сега, скъпи. Бързо… сега! — възкликна тя.
Брейди се изкушаваше да грабне камъните, които струваха цяло състояние, но като си спомни, че Хедън иска и съдържанието на касетките от сейфа, решително се дръпна встрани.
Утре вечер! — помисли си той. Страхотен Удар!
Прехвърли се обратно на покрива на апартамента и оттам в помещението със сейфа. След това се качи в асансьора и слезе на предпоследния етаж. Заключи вратата с надпис „Служебен вход“ и доволен се спусна на първия етаж.
Беше два часът и петдесет минути. Надникна през перилата на стълбите и огледа фоайето на хотела. Имаше още няколко души, които разговаряха, но и те бавно се придвижваха към асансьорите.
Сигурен, че Маги продължава да баламосва хотелското ченге, Брейди спокойно се заспуска по стълбите. Имаше вид на някой от прибиращите се гости.
Пет минути по-късно вече беше във вилата. Двайсет минути след него Маги се прибра в спалнята.
— Пфу! — възкликна тя. — Какъв любовник! Свършихме работата в храстите.
Седнал на леглото, Брейди я гледаше възхитен.
— Страхотно маце си! Какво е положението за утре вечер?
Маги свали банския си.
— Уговорихме си среща. — Тя тръгна към банята. — Беше прекалено настойчив. Имаш ли нещо против да си легна, мили? Наистина съм изтощена.
Брейди се ухили.
— Ако някой е заслужил да си дремне, това си ти — каза той. — Утре вечер ще свършим работата.
— Наистина ли?
— Иди да си вземеш един душ. Утре вечер.
Докато се събличаше, той си мислеше за диамантите, захвърлени на леглото. Дали тая небрежна кучка щеше да ги захвърли пак и утре вечер? Дали щеше да е така лесно? Изведнъж със студена тръпка усети, че може би тази нощ бе пропуснал шанса на живота си.
Анита, облечена с черната фланела и черните панталони, незабелязано прекоси градината около хотела. Беше се насочила към служебния вход и затова й се наложи да заобиколи плувния басейн.
Спря, когато видя Джош Прескът под лампите край басейна, сърцето й подскочи. Тогава забеляза, че се е навел, за да помогне на Маги да излезе от водата. Видя как Маги излъчва секс с цялото си същество. Наблюдава ги известно време как си приказват, след това Маги хвана Прескът за ръката и го отведе в цъфналите храсти.