— Нямам излишни двама души — отряза го Бийглър, след дълга пауза.
— Това е твой проблем. Искам да устроим засада. Не мога да открия къде работи тази жена, така че най-добрият начин да я пипнем, е щом се върне от работа — каза спокойно Лепски, сякаш обясняваше на бавноразвиващо се дете.
Бийглър отпи от кафето си.
— Знаеш ли какво щях да направя, ако бях един умен детектив първа степен? — запита го той. — Бих могъл да добавя, че не съм печен детектив първа степен, а много печен сержант. Слушай, ако исках да разбера къде работи някаква си кубинка, знаеш ли какво щях да направя?
Лепски разхлаби възела на връзката си. Когато Бийглър започнеше да се държи така покровителствено, кръвното му налягане се вдигаше до небето.
— Казвай — изръмжа той.
— Поради това, че съм много печен сержант, аз отговарям за този участък, когато шефът го няма. На твое място щях да отида в кметството и да проверя в офиса на имиграционните власти, където се пазят данни за всеки кубинец, или кубинка, които живеят в нашия град.
Лепски го изгледа зяпнал.
— Как не можах да се сетя досега, по дяволите!
— Ти няма откъде да го знаеш, но аз ги зная тези неща, защото съм много печен…
Но Лепски бе вече изчезнал. Той скочи в колата и отпрати към кметството.
На гърба на кметството, откри офиса на имиграционните власти, където дълга опашка от дрипави кубински бежанци чакаха да се регистрират.
Лепски нямаше време да изчаква някакви си кубинци. Разбута хората от опашката и с лакти си проби път до големия офис, където кубинците отговаряха на зададените им въпроси.
Като се добра до началото на опашката, той се изправи пред една млада жена, която седеше зад дълго гише и попълваше формуляр. Табелката отпред му подсказа, че това е госпожица Хепълуейт.
Огледа я и реши, че тя е нахакано и готино маце, което си знае добре работата.
— Госпожица Хепълуейт? — Той тикна значката си под носа й. — Детектив Лепски.
Тя не вдигна очи, а продължи да попълва формуляра. Откъде да знае Лепски, че сутринта бе имала разправии с някакво ченге за неправилно паркиране и отнесе глобата. Точно сега госпожица Хепълуейт, момиче с изключително силен характер, ненавиждаше всички ченгета.
Лепски почака, като нервно барабанеше с пръсти по гишето. Когато свърши да попълва картата, тя вдигна поглед, но сиво-сините й очи имаха каменно изражение.
— Заета съм — отряза тя. — Кой казваш, че си ти?
Лепски разхлаби връзката си.
— Детектив Лепски, градска полиция — пусна в ход той полицейския си тон и отново показа значката.
— Какво очаквате да направя? — попита тя. — Да коленича и да Ви се поклоня?
Тази кокона си знае цената, помисли си Лепски, като с усилие запази самообладание.
— Тук съм по полицейско разследване, госпожице Хепълуейт. Искам да разбера къде работи Анита Сертес, регистрирана на Фиш Роуд № 27, Сийком.
Тя го погледна враждебно.
— Защо?
Кръвното налягане на Лепски подскочи. Прииска му се да я метне върху гишето и да напляска задничето й.
— Полицейско разследване — повтори той. — Не трябва да си напрягаш мозъчето излишно, маце.
— Не ме наричай маце! Ще се оплача, че ме обиждаш.
На Лепски вече му писна.
— Аз пък ще те арестувам за създаване на пречки на полицията, маце. Разследвам двойно убийство. Искаш ли да дойдеш до полицейското управление, за да изясним нещата веднъж завинаги?
Госпожица Хепълуейт изгледа слабото сурово лице на Лепски и реши, че достатъчно му е ходила по нервите. Той изглеждаше така, сякаш наистина ще изпълни заплахата си. Последното, което госпожица Хепълуейт би искала, беше да я заведат в полицейското управление. Тя се предаде неохотно.
— Какво беше името?
Лепски й пусна усмивката на суровото, но справедливо ченге.
— Анита Сертес, Фиш Роуд № 27, Сийком.
— Разбирате, че имам много… — започна госпожица Хепълуейт, опитвайки се да запази стопяващото се чувство на собствено достойнство.
— Анита Сертес, Фиш Роуд № 27, Сийком излая Лепски.
— Сега ще проверя. — Бясна на себе си, че се остави да бъде унижена от това ченге, госпожица Хепълуейт се отправи към кантонерките с регистрите. Съзнателно се разтакаваше, докато Лепски барабанеше по гишето, а кубинците зяпаха и слухтяха.