С готовата клетвена декларация в ръка, тя посрещна Джоуи и го заведе в малката заседателна зала. Искаше й се да разбере къде е бил през всичките тези години и защо е излъгал в съда. Чудеше се дали съзнава колко малко време им остава, за да спасят Донте. Можеше да го разпитва с часове, но нямаше време за това. А и Роби бе споменал, че Джоуи е раздразнителен и непредсказуем.
— Сам ли ще прочетете документа или предпочитате аз да ви запозная с него? — заяви тя и размаха декларацията.
Джоуи седна на един стол, зарови глава в дланите си и отвърна:
— Просто ми кажете какво пише вътре.
— Декларацията съдържа вашето име, адрес и всички останали данни. В нея се твърди, че сте свидетелствали на делото срещу Донте Дръм на еди-кой си октомври 1999 г. Дали сте важни показания в подкрепа на обвинението. Заявили сте пред съдебните заседатели, че в нощта, когато Никол е изчезнала, сте забелязали зелен форд пикап да обикаля около мола, където е била паркирана колата на Никол. Шофьорът е бил чернокож, а пикапът е приличал много на този на Донте Дръм. Следват още подробности, но сега нямаме време за тях. Разбирате ли ме, Джоуи?
— Да. — Той бе закрил очите си. Очевидно плачеше.
— С настоящия документ се отричате от тези показания и се заклевате, че сте излъгали по време на процеса. Ясно ли е, Джоуи?
Той кимна.
— По-нататък се споменава, че сте се обадили анонимно на инспектор Дрю Кърбър и сте го информирали, че Донте Дръм е убиецът. Има още детайли, но ще ви ги спестя. Смятам, че схващате за какво става въпрос, нали?
Джоуи махна ръце от очите си и избърса сълзите.
— Много отдавна се измъчвам от тези неща.
— Време е да поправите грешката си, Джоуи. — Тя остави декларацията на масата и му подаде химикалка. — Страница пет, в десния ъгъл. Бързо.
Джоуи подписа документа, който бе нотариално заверен и изпратен по имейла на Защитната група в Остин. Агнес Танър изчака потвърждение, но писмото бе върнато. Тя се обади в офиса на Защитната група и оттам потвърдиха, че декларацията не е получена. Имаха проблеми с интернет сървъра. Агнес опита още веднъж, но отново без резултат. После нареди на един от служителите си да изпрати петте страници по факса.
Изведнъж Джоуи се почувства пренебрегнат и излезе незабелязано от кантората. Беше очаквал поне някой да му благодари.
На затвора в Хънтсвил му казват „Стената“. Той е най-старият в Тексас и е построен по старомодния начин — с високи тухлени зидове, откъдето идва и наименованието му. Легендарната му история включва арестите на известни в миналото разбойници и гангстери. В стаята, където се изпълняват смъртните присъди, са екзекутирани повече мъже и жени, отколкото във всеки друг американски щат. „Стената“ се гордее със своята история. Отделението с най-старите килии е запазено и предлага кратко пътешествие в миналото. Там често се организират туристически обиколки.
Роби бе посещавал затвора два пъти. И двата пъти бе забързан, угрижен и напълно безразличен към историята на „Стената“. Когато влязоха през главния вход, двамата с Кийт бяха посрещнати от Бен Джийтър.
— Здравейте, мистър Флак — заяви с усмивка той.
— Здравейте, господин директор — отвърна мрачно Роби и посегна към портфейла си. — Това е духовният наставник на Донте, отец Кийт Шрьодер.
Директорът на затвора се здрависа предпазливо с Кийт.
— Не знаех, че Дръм има духовен наставник.
— Е, нещата се промениха.
— Добре. Покажете ми документите си за самоличност.
Мъжете извадиха шофьорските си книжки, а Джийтър ги подаде на надзирателя, който седеше в охранителната будка.
— Последвайте ме.
Джийтър беше директор на „Стената“ от единайсет години и отговаряше за всяка екзекуция. Не изпълняваше доброволно тези функции, но те представляваха неизменна част от работата му. Той беше известен със своето хладнокръвие и професионализъм. Действията му бяха прецизни и обиграни. Тексас изпълняваше толкова ефективно смъртните си присъди, че затворите от други щати често изпращаха там свои служители за консултация. Бен Джийтър им показваше какво точно трябва да правят.
До момента той бе попитал 298 мъже и три жени дали искат да кажат нещо, преди да бъдат екзекутирани. Петнайсет минути по-късно обявяваше смъртта им.