Выбрать главу

Уешлър и Гайлс седнаха на два сгъваеми стола пред отделение 8. Обадиха се на своя шеф и му докладваха за Бойет. После намериха няколко списания, за да убият времето. Зад вратата имаше шест легла, разделени от тънки завеси. Всички бяха заети от пациенти със сериозни заболявания. В далечния край на стаята се виждаше голям прозорец, който гледаше към вътрешния двор. Вратата до него се използваше от чистачите.

Лекарят се върна при полицаите, размени няколко думи с тях и влезе в стаята, за да провери състоянието на Бойет. Когато дръпна завесата, той замръзна на място.

Системите висяха свободно във въздуха. Леглото бе старателно подредено, а върху чаршафите се открояваше черен бастун. Бойет беше изчезнал.

32

В продължение на два часа Роби Флак и скромният му екип стояха отстрани и наблюдаваха. Малко след като шерифът се увери, че на мястото наистина има гроб, в Планината на Руп се събраха всички полицаи в радиус от осемдесет километра. Пристигнаха заместник-шерифи, служители от щатската полиция, окръжният патолог и инспектори от магистралния патрул в Мисури. Към тях се присъедини и един експерт по съдебна медицина. Мъжете говореха по радиостанциите си и раздаваха заповеди, а над главите им кръжеше хеликоптер. Когато новината за изчезването на Бойет се разпространи, те започнаха да го проклинат, сякаш го познаваха от години. Роби се обади на Кийт и му съобщи за развоя на събитията. Пасторът обясни какво се е случило в болницата и изрази съмнение, че състоянието на Бойет ще му позволи да стигне далеч. Двамата предположиха, че беглецът скоро ще бъде заловен.

Към два следобед на Роби му омръзна от всичко. След като разказа на следователите цялата история и отговори на хиляди въпроси, той не виждаше смисъл да остава там. Хората му бяха намерили Никол Ярбър и трябваше да се завърнат в Слоун, където ги очакваха редица задачи. Брайън Дей имаше достатъчно видеоматериал, за да подготви минисерия по случая, но първо му се налагаше да обработи информацията. Роби уведоми шерифа, че той и екипът му се връщат в Слоун. Скоро колите си проправиха път през движението, излязоха на магистралата и тръгнаха на изток. Карлос изпрати десетки снимки до кантората, както и самия видеозапис. Колегите му щяха да подготвят специална презентация.

— Може ли да поговорим? — попита Марта Хандлър няколко минути по-късно.

— Не — отсече Роби.

— Полицията вече знае за трупа. Какво следва оттук нататък?

— Засега ще съхранят останките в сандъка и ще ги изпратят в криминологичната лаборатория в Джоплин. След като излязат резултатите, ще решат как да действат.

— Какво точно търсят?

— Първо ще се опитат да идентифицират трупа с помощта на рентгенова снимка на зъбите на Никол. Лесно е и отнема само няколко часа. Сигурно ще научим нещо още тази вечер.

— Те разполагат със снимка на зъбите й?

— Да, аз им я дадох. По време на процеса срещу Донте, седмица преди да изберем съдебните заседатели, обвинението ни стовари няколко кутии с доказателства. Както се очакваше, прокурорът допусна грешка. В папките имаше рентгенова снимка на челюстта на Никол. Докато търсеха тялото, полицаите я разпространяваха с надеждата, че ще намерят жертвата. Кофи притежаваше копие, което по невнимание ни предостави. Това не ни помогна особено, тъй като снимката не беше от значение за изхода на процеса. Все пак трупът липсваше. Година по-късно я върнах на Кофи, но запазих едно копие за себе си. Човек никога не знае какво ще му потрябва някой ден.

— Какво още търсят? — попита Марта.

Роби се намръщи.

— Тъй като се касае за убийство чрез удушаване, не е възможно да установят причината за смъртта след девет години. Ще направят ДНК анализ на засъхнала кръв или коса. Всякакви други следи — от сперма, кожа, слюнка, ушна кал или пот — изчезват с разлагането на плътта.

— ДНК-то има ли значение? Нали знаем кой е убиецът?

— Така е, но искам да получа доказателството от анализа. Ако се сдобием с него, това ще бъде първият случай в американската история, в който ДНК пробите потвърждават, че щатът е убил погрешния човек. Досега в Америка са изпълнени над десет съмнителни екзекуции. Никога обаче не са били прилагани биологични доказателства, които да разобличат решението на съда. Нуждая се от питие. Ти искаш ли нещо?