— Не съм длъжен да търпя надути копелета като Роби Флак — отговори шефът на полицията.
— Срещата не е приключила — заяви строго съдия Хенри.
— Ако бях на твое място, щях да остана — намеси се кметът и Радфорд го послуша.
Роби се обърна към Кърбър и Кофи.
— Разбрах, че вчера сте присъствали на малко празненство по случай победата. Е, веселбата свърши.
— Още от самото начало подозирахме, че Дръм е имал съучастник — промърмори Кофи.
Думите му прозвучаха повече от абсурдно. Кърбър кимна припряно, готов да подкрепи всяка нова теория, която би ги спасила.
— За бога, Пол! — възкликна съдия Хенри.
Роби се разсмя, а ченето на кмета увисна.
— Страхотно! — извика Роби. — Направо гениално! Изведнъж се появява съвсем нова версия, лишена от всякаква логика. Защо да не продължим с лъжите? Мистър Кофи, отсега нататък моят асистент Карлос ще качва на уебстраницата ни всички лъжи, изречени от вас двамата, губернатора, съдиите и скъпата Вивиан Грейл, ако успеем да я намерим. Вие укривахте истината цели девет години, за да убиете невинен човек, и сега отново се държите по абсолютно същия начин. Повдига ми се от хора като вас.
— Господин съдия, може ли да тръгваме? — попита прокурорът.
— Секунда.
Мобилният телефон на Карлос иззвъня.
— Обаждат се от лабораторията, Роби — каза той.
Роби се пресегна и взе телефона. Разговорът беше кратък, без изненади. Когато свърши, той заяви:
— Идентифицирали са трупа. Наистина е Никол.
В стаята настана тишина. Всички мислеха за момичето. Съдия Хенри наруши мълчанието.
— Господа, притеснявам се за семейството на Никол. Как ще им съобщим новината?
Дрю Кърбър се потеше обилно и сякаш бе на път да припадне. Инспекторът не се тревожеше за семейството на Никол. Той самият имаше съпруга и деца, множество заеми и репутация, за която трябваше да се погрижи. Пол Кофи не можеше дори да си представи как ще обясни на Рива внезапния развой на събитията. Не, нямаше да го направи. Предпочиташе да избяга като последния страхливец, отколкото да се срещне с тази жена. В момента му се струваше абсурдно да признае, че щатът е осъдил и екзекутирал невинен човек.
Очевидно липсваха доброволци.
— Господин съдия, явно не съм аз човекът, който ще го направи — заяви Роби. — Имам си друга важна работа — да отида при семейство Дръм, за да им съобщя новините.
— Мистър Кърбър? — попита съдията.
Инспекторът поклати глава.
— Кофи?
Същата реакция.
— Добре. В такъв случай аз ще се обадя на майката.
— Не може ли да изчакате, господин съдия? — попита кметът. — Ако новината се разпространи тази вечер, Бог да ни е на помощ.
— Кой знае до момента, Роби? — попита съдията.
— Моят екип, присъстващите тук и властите в Мисури. С нас дойде и телевизионен екип, но няма да излъчат нищо, докато не им разреша. Засега малко хора са посветени.
— Ще изчакам два часа — заяви съдия Хенри. — Срещата приключи.
Робърта Дръм се намираше вкъщи с Андреа и няколко приятели. Масата и плотът в кухнята бяха отрупани с ястия, пържено пиле, кексове и пайове. Имаше достатъчно храна за стотина души. Роби бе забравил да вечеря и похапна, докато чакаше другите да си тръгнат. Робърта се чувстваше ужасно изтощена. След като цял ден бе посрещала гости в погребалното бюро, тя беше на края на силите си.
Роби влоши още повече ситуацията, като и съобщи новините. Не му оставаше друг избор. Започна с пътуването до Мисури и приключи със срещата в кабинета на съдия Хенри. Двамата с Марта помогнаха на Андреа да сложи Робърта на леглото. Тя едва не припадна. Мисълта, че Донте ще бъде оневинен преди погребението, беше разтърсваща.
Сирените бяха утихнали, но три обаждания на 911 отново ги задействаха в 23:10 ч. Първото сигнализираше за пожар в мол северно от града. Някой бе хвърлил коктейл „Молотов“ през витрината на магазин за облекло, а един шофьор бе забелязал пламъците от улицата. Второто, този път анонимно, съобщаваше за горящ автобус, паркиран зад прогимназията. Третото и най-зловещо обаждане донесе новината за активирането на противопожарна система в местен супермаркет. Собственикът му беше Уолис Пайк, съпругът на Рива. Полицаите и гвардейците, които чакаха в готовност, отново заеха постовете си. За трета поредна нощ из Слоун се разнесе пушек и вой на сирени.