Шокирана? Рива не можеше да повярва. Почти не беше спала, отказваше да се храни и все още търсеше отговор на хиляди въпроси, когато пусна Си Ен Ен и видя как надутият пуяк Флак говори за дъщеря й на живо от съда.
На алеята пред къщата й се тълпяха репортери, но вратите бяха заключени, а пердетата и щорите — спуснати. Един от братовчедите на Уолис дебнеше на верандата, въоръжен с ловна пушка. На Рива й бе омръзнало от медиите. Нямаше коментар. Шон Фордайс се криеше в някакъв мотел на юг от града, разгневен от факта, че тя не иска да застане отново пред камерите. Рива се бе изложила достатъчно последния път. Той й напомни, че е подписала договор, но думите му не я трогнаха особено.
Докато гледаше Роби Флак, тя за пръв път допусна, че Дръм не е извършил престъплението. Нима в продължение на девет години бе мразила не този, когото трябва? Наистина ли щатът бе екзекутирал невинен човек?
А погребението? След като най-после бяха открили скъпото й дете, тя трябваше да го погребе подобаващо. Но църквата бе изгоряла. Къде щяха да организират церемонията? Рива избърса сълзите си с кърпичка и промърмори нещо под носа си.
Накрая Роби премина към признанието. Думите му звучаха остро, но премерено. Ефектът беше поразяващ. Залата утихна. Карлос прожектира снимка на инспектор Дрю Кърбър, а Роби заяви с драматичен глас:
— Ето го и главния виновник за несправедливата присъда.
Дрю Кърбър гледаше от своя кабинет. Беше прекарал ужасна нощ у дома си. След срещата при съдия Хенри той дълго обикаля улиците с колата, като се опитваше да си представи по-щастлив край на този кошмар. Напразно. Към полунощ седна с жена си в кухнята и й разказа всичко — за гроба, костите, документите за самоличност на Никол и твърдението на Флак, че са заловили невинен човек. Неговите съдебни искове и заплахи за отмъщение щяха да преследват Кърбър до края на живота му. Грозеше го реална опасност да загуби работата си, да похарчи цяло състояние за адвокати и да бъде осъден. Кърбър обсипа бедната си съпруга със сърцераздирателни истории, но й спести част от истината. Той никога нямаше да разкрие, че е принудил Донте да признае за убийството.
Като главен инспектор с шестнайсетгодишен опит той получаваше 46000 долара годишно. Имаше четири деца, ипотека, две коли на лизинг и десет хиляди в пенсионен фонд. Спестяванията му възлизаха на осемстотин долара. При евентуално уволнение или оттегляне от поста щеше да получи малка пенсия, но тя нямаше да бъде достатъчна. Дните му като полицейски служител бяха преброени.
— Дрю Кърбър е подкупно ченге, известно с изтръгването на фалшиви признания — каза Роби на висок глас.
Кърбър потрепери. Седеше сам зад бюрото в малкия си кабинет. Вратата беше заключена. Той бе инструктирал жена си да не пуска телевизорите в къщата, сякаш се надяваше да скрие скандала от децата. Кърбър проклинаше нищожеството Флак и наблюдаваше с ужас как го обвинява за лъжливото признание на Донте.
Животът на Кърбър приключваше. Той трябваше сам да се справи с последствията.
Роби продължи с процеса и представи другите действащи лица — Пол Кофи и съдия Вивиан Грейл. Снимки, моля. Карлос показа портретите им един до друг, все едно още бяха заедно. Адвокатът атакува връзката им. Подигра се с „гениалното решение на съда да премести процеса в град Парис, щата Тексас, на осемдесет километра от Слоун“. Изтъкна, че се е опитвал всячески да отклони вниманието на заседателите от признанието, докато Кофи през цялото време се е стараел да го приложи като основно доказателство. Вивиан Грейл бе заела страната на обвинението и „своя любовник, почитаемия Пол Кофи“.
Прокурорът гледаше разгневен речта. Намираше се сам във вилата до езерото и не откъсваше очи от местния телевизионен канал, който излъчваше „ексклузивен директен репортаж“ на шоуто на Роби Флак. Кофи видя своя портрет до този на Вивиан. Флак говореше възмутено против изцяло белия състав на съдебните заседатели. Пол Кофи систематично бе елиминирал чернокожите кандидати, а любовницата му, съдия по делото, се бе съгласила с избора. „Тексаско правосъдие“, повтаряше непрекъснато Роби.
Постепенно адвокатът се отдалечи от по-безвкусните аспекти на връзката между прокурора и съдийката и премина към липсата на улики. Лицето на Грейл изчезна, а портретът на Кофи зае целия екран. По делото не съществуваха веществени доказателства или труп, а само нагласено признание, подкупен затворник, ловджийско куче и лъжесвидетелят Джоуи Гембъл. Междувременно Травис Бойет бе живял на свобода без всякакво притеснение, че ще бъде заловен от тези смешници.