— Той може само да реагира — каза Роби. — Няма нищо общо с екзекуцията.
— Не може ли да се обърне към губернатора?
— Може, естествено, но не си въобразявайте, че кметът е против екзекуцията. Ако изобщо се добере до губернатора, сигурно ще го увещава да отхвърли молбата за помилване. Кметът е типичен тексасец. Обича смъртното наказание.
Никой в стаята не бе гласувал за кмета или пък за губернатора. Роби отклони разговора от заплахата за размирици. Имаха по-важни неща за обсъждане.
— Според затворническия правилник по следното свиждане ще бъде в четвъртък, осем сутринта, в затвора „Полънски“, преди Донте да бъде прехвърлен в затвора в Хънтсвил. Знам, че очаквате с нетърпение да го видите, както и той вас. Но не се изненадвайте когато пристигнете там. Ще бъде като всяко друго свиждане. Той ще е от едната страна на стъклената преграда, вие трябва да стоите от другата. Ще разговаряте по телефона. Смешно е, но така става в Тексас.
— Никакви прегръдки и целувки? — попита Андреа.
— Никакви. Имат си правилник.
Робърта тихо заплака и по бузите й потекоха едри сълзи.
— Не мога да прегърна детето си — промълви тя.
Един от нейните братя й подаде книжна кърпичка и я погали по рамото. След минута тя се съвзе и каза:
— Извинявайте.
— Не се извинявай, Робърта — каза Роби. — Ти си майка и синът ти ще бъде екзекутиран за нещо, което не е извършил. Имаш право да плачеш. На твое място сигурно щях да крещя и да стрелям по хората. Може и да го направя.
— А самата екзекуция? — попита Андреа. — Кой ще присъства на нея?
— Стаята за свидетелите е разделена със стена на две половини — за близките на жертвата и на осъдения. Всички стоят прави. Няма столове. Те имат право на петима души, вие също. Останалото място е за адвокати, служители от затвора, журналисти и неколцина други. Аз ще бъда там, Робърта. Знам, че искаш да дойдеш, но Донте е категорично против присъствието ти. Включена си в списъка, но той не желае да гледаш.
— Съжалявам, Роби — каза тя и си избърса носа. — Вече сме водили този спор. Присъствах, когато той се роди, и ще присъствам, когато умре. Донте може и да не знае, но ще се нуждае от мен. Ще бъда там.
Роби не беше в настроение да спори. Обеща на другата вечер да дойде отново с последните новини.
7
Дълго след като децата заспаха, Кийт и Дейна Шрьодер още седяха в кухнята на скромното си жилище в центъра на Топика. Един срещу друг, всеки с лаптоп, бележник и чаша безкофеиново кафе. Масата бе отрупана с материали, открити в интернет и разпечатани на служебния принтер. Бяха вечеряли набързо с макарони и сирене, защото момчетата трябваше да пишат домашни, а родителите им си имаха други грижи.
Въпреки ровенето из мрежата Дейна не бе успяла да провери твърдението на Бойет, че е бил арестуван и задържан в Слоун през януари 1999 г. Старите градски съдебни архиви не бяха достъпни. В указателя на Щатската асоциация на юристите имаше 131 адвокати от Слоун. Тя избра напосоки десет от тях, позвъни и каза, че е от Службата за предсрочно освобождаване в Канзас и проверява миналото на Травис Бойет. Поемали ли сте защитата на човек с това име? Не. Извинявайте за безпокойството. Нямаше време да се обади на всички, а и задачата изглеждаше безнадеждна. Възнамеряваше във вторник рано сутринта да се свърже с канцеларията на градския съд.
След като бе държал ученическия пръстен на Никол, Кийт почти не се съмняваше, че Бойет казва истината. Ами ако е бил откраднат преди изчезването и продаден в заложна къща, попита Дейна. Изглеждаше обаче невероятно Бойет да купи подобен пръстен от заложна къща. Нали? Продължиха така часове наред, оспорвайки всяка идея, подхвърлена от единия или другия.
Повечето разпръснати по масата материали идваха от два сайта: WeMissYouNikki.com и FreeDonteDrumm.com. Уебсайтът за Донте се поддържаше от адвокатската кантора на мистър Роби Флак и беше много по-подробен, активен и професионално изработен. Уебсайтът на Ники беше дело на майка й. И в двата сайта нямаше и следа от безпристрастност.
От раздела „История на процеса“ в сайта за Донте пасторът стигна до сърцевината на обвинението. Самопризнанието. Разказът започваше с обяснение, че се основава на две твърде различни версии за събитията. Разпитът продължил петнайсет часа и дванайсет минути с няколко кратки прекъсвания. На три пъти Донте получил разрешение да отиде до тоалетната и на два пъти го отвели по коридора до друга стая за проверка с детектора на лъжата. През цялото останало време бил държан в стаята с неофициално название „Хоровата капела“. Полицаите обичали да казват, че рано или късно всеки заподозрян ще пропее.