Следват много въпроси за него и семейството му, училището, трудовия му опит, мимолетния му сблъсък със закона заради онзи случай с марихуаната, когато е бил на шестнайсет години. След около час разговорът най-сетне стига до Никол. Тонът се променя. Усмивките изчезват. Въпросите стават по-настоятелни. Откога я познава? В колко класа са учили заедно? Общи приятели? С кое момиче ходи Донте? Кои са нейните приятелки? Излизал ли е с Никол? Не. Опитвал ли се е да излиза с нея? Не. Искал ли е да се среща с нея? С много момичета е искал да се среща. Бели момичета? Да, искал е, но не го е правил. Никога ли не е ходил с бяло момиче? Не. Носят се слухове, че двамата с Никол ходят заедно, но се мъчат да го опазят в тайна. Няма такава работа. Никога не са се срещали насаме. Никога не я е докосвал. Но нали признава, че е искал да ходи с нея? Искал е да ходи с много момичета — бели, чернокожи и дори латиноамериканки. Значи харесва всички момичета? Много, но не всички.
Кърбър пита дали Донте е участвал в издирването на Никол. Да, заедно с целия клас е обикалял часове наред да я търси.
Говорят за Джоуи Гембъл и някои други момчета, с които Никол се е срещала в гимназията. Кърбър пак пита настоятелно дали Донте е ходил с нея, дали не са се виждали тайно. Въпросите му приличат на обвинения и Донте започва да се тревожи.
Робърта Дръм винаги поднася вечерята точно в седем и ако по някаква причина е възпрепятстван да се прибере, Донте трябва да се обади по телефона. В седем вечерта той пита полицаите дали може да си върви. Само още няколко въпроса, отговаря Кърбър. Донте пита дали може да се обади на майка си. Получава отговор, че в участъка е забранена употребата на мобилни телефони.
След два часа в стаята Кърбър най-сетне хвърля бомбата. Съобщава на Донте, че имат свидетел, готов да разкаже как Никол е споделила с близки приятели, че ходят с Донте и често правят секс. Но трябвало да го пази в тайна. Иначе можело богатият й баща в Далас да й отреже издръжката и да я лиши от наследство. Църквата щяла да я заклейми. И тъй нататък.
Няма такъв свидетел, но на полицаите е разрешено да лъжат по време на разпит.
Донте категорично отрича каквато и да било връзка с Никол.
Кърбър продължава с измислицата. Свидетелят казвал, че Никол все повече се тревожела от тайната връзка. Искала да приключи, но Донте отказвал да я остави на мира. Подозирала го, че я следи. Смятала, че е полудял по нея.
Донте разпалено отрича всичко това. Настоява да узнае името на свидетеля, но Кърбър казва, че е поверително. Вашият свидетел лъже, повтаря на няколко пъти Донте.
Както при всеки разпит инспекторите знаят накъде водят въпросите им. Донте не знае. Внезапно Кърбър сменя темата и почва да разпитва Донте за зеления форд пикап — колко често го кара, къде и тъй нататък. Семейството притежава този пикап от години и всички деца го използват.
Кърбър пита Донте колко често пътува с пикапа до училище, до спортния клуб, до мола и някои други места, посещавани от гимназистите. Ходил ли е до мола вечерта на четвърти декември, петък, когато изчезва Никол?
Не. През онази вечер Донте е у дома с по-малката си сестра. Родителите му са на църковна сбирка в Далас. Донте е останал да гледа детето. За вечеря си притоплят замразена пица и гледат телевизия в хола — нещо, което майка им обикновено не разрешава. Да, зеленият пикап е бил паркиран пред къщата. Родителите са заминали за Далас със семейния буик. Съседите потвърждават, че пикапът си е бил на мястото. Никой не го е виждал да потегля през нощта. Сестрата свидетелства, че Донте е бил с нея цяла нощ и не е излизал.
Кърбър уведомява заподозрения, че разполагат със свидетел, който е видял зелен форд пикап на паркинга пред мола по времето, когато изчезнала Никол. Донте отговаря, че вероятно това не е единственият подобен пикап в Слоун. Започва да пита инспекторите дали е заподозрян. На няколко пъти повтаря: Мислите ли, че аз съм отвлякъл Никол? Когато става ясно, че е така, той изпада в крайна паника. Плаши го мисълта, че е заподозрян.
Около 21 часа Робърта Дръм вече е разтревожена. Донте рядко пропуска вечерята и обикновено носи мобилния телефон в джоба си. Всичките й обаждания до него се прехвърлят на гласова поща. Тя започва да звъни на приятелите му, но никой не знае къде е.
Кърбър открито обвинява Донте, че е убил Никол и се е отървал от трупа й. Донте гневно отрича да има нещо общо с изчезването й. Разговорът между двамата се изостря, езикът загрубява. Обвинения, отричане, обвинения, отричане. В 21:45 ч. Кърбър ритва стола назад и яростно напуска стаята. Мориси оставя писалката и се извинява за поведението на Кърбър. Казва, че човекът е под голямо напрежение, защото ръководи разследването, а всички искат да знаят какво е станало с Никол. Има известна надежда все още да е жива. Плюс това Кърбър има буен нрав и понякога не се удържа.