— Не знам. Казва, че ако напусне щата, нарушава условията на предсрочното освобождаване.
— Това поне е вярно. Но какво го вълнува, щом умира?
— И аз му зададох този въпрос. Отговори уклончиво. Плюс това няма пари, няма как да стигне дотам. А и да стигне, кой ще му повярва?
— Защо се обади на адвоката?
— Защото съм отчаян, Матю. Вярвам на онзи тип и вярвам, че Дръм е невинен. Може би адвокатът на Дръм ще знае как да постъпи. Аз не знам.
Разговорът секна. Матю кимна и размени няколко думи с двама други адвокати на съседната маса. Пак погледна часовника си.
— Един последен въпрос — каза Кийт. — Чисто хипотетичен. Ами ако го убедя незабавно да замине за Тексас и да разкаже историята си?
— Нали току-що каза, че не може да стигне дотам.
— Да, но ако аз го откарам?
— Не, по дяволите. Не, Кийт. Така ставаш съучастник на нарушението му. В никакъв случай.
— Много ли е сериозно?
— Не съм сигурен, но може да пострада доброто ти име. Току-виж, дори те лишили от сан. Не вярвам да попаднеш зад решетките, но ще е твърде мъчително.
— Тогава как да стигне дотам?
— Ти каза, че той няма такова желание.
— Но ако размисли?
— Карай стъпка по стъпка, Кийт. — Трети поглед към часовника. — Виж, трябва да бягам. Дай да се срещнем някъде за един бърз обяд и да довършим разговора.
— Добра идея.
— Малко по-нататък, на ъгъла със Седма улица, има едно ресторантче — „При Епи“. Там можем да седнем на някоя масичка в дъното и да си поговорим на спокойствие.
— Знам къде е.
— Добре, ще се видим на обяд.
Зад бюрото в приемната на Анкър Хаус седеше все същият вечно навъсен бивш затворник. Беше се съсредоточил върху кръстословицата пред себе си и троснато каза, че Бойет го няма.
— На работа ли е? — кротко попита Кийт.
— В болницата. Снощи го откараха.
— Какво стана?
— Гърчове и припадъци, доколкото знам. Травис си е една развалина.
— В коя болница го откараха?
— Не съм карал линейката, та да знам.
Човекът отново се приведе над кръстословицата и разговорът приключи.
Кийт откри пациента на легло до прозореца в двойна стая на третия етаж в болницата „Сейнт Франсис“. Тънка завеса делеше двете легла. Тук познаваха свещеника по лице от многобройните му предишни посещения, затова той само каза на сестрата, че Травис Бойет е идвал в неговата църква и трябва да поговорят. Нямаше нужда от повече обяснения.
Бойет беше буден, с венозна система на лявата ръка. Като видя Кийт, той се усмихна и направи усилие да се ръкува. Гласът му прозвуча глухо и дрезгаво.
— Благодаря, че дойдохте, пасторе.
— Как се чувстваш, Травис?
Минаха пет секунди. Бойет леко надигна лявата си ръка и отговори:
— Страхотни лекарства. Чувствам се по-добре.
— Какво стана? — попита Кийт, макар да се досещаше.
Бойет се озърна към прозореца, макар че отвъд стъклото нямаше нищо освен сиво небе. Минаха десет секунди.
— След като си тръгнахте, пасторе, много се разтревожих. Главоболието ме връхлетя и не искаше да отмине. После припаднах и ме докараха тук. Казаха, че съм имал гърчове.
— Съжалявам, Травис.
— Вината е най-вече ваша, пасторе. Вие ме разтревожихте. Вие ме докарахте до това състояние.
— Много съжалявам, но моля те, не забравяй, че ти сам дойде при мен. Искаше помощ. Разказа ми за Донте Дръм и Никол Ярбър, чиито имена чувах за пръв път. Каза каквото каза. Не аз те потърсих, а ти мен.
— Вярно.
Бойет затвори очи. Дишаше тежко, с усилие.
Настана дълго мълчание. Кийт се приведе напред и изрече почти шепнешком:
— Буден ли си, Травис?
— Да.
— Тогава слушай. Имам план. Искаш ли да го чуеш?
— Дадено.
— Най-напред ще направим видеозапис на твоя разказ. В него признаваш какво си направил с Никол. Обясняваш, че Донте няма нищо общо с нейното отвличане и убийство. Разказваш всичко, Травис. И казваш къде е заровена. Описваш всички възможни подробности, тъй че с малко късмет да успеят да я намерят. Ще направим записа още сега. Тук, в болницата. После го пращам по интернет в Тексас — на адвоката на Донте, на прокурора, на съдията, на полицаите, апелативните съдилища, губернатора и всички тамошни вестници и телевизионни канали, за да знаят. Всички ще разберат. По електронен път може да стане за броени минути. Следва втората част от плана. Даваш ми пръстена, аз го фотографирам и пращам снимки навсякъде, пак по интернет. Със спешен куриер ще го пратя на адвокатите на Донте и те ще разполагат с веществено доказателство. Как ти се струва, Травис? Можеш да разкажеш всичко, без да напускаш болничното легло.