Съдия Грейл проявява враждебност към адвокатите на защитата, по-специално към Роби Флак. Много по-любезно се държи към Пол Кофи.
И има защо. Шест години след процеса става известно, че между съдията и прокурора е имало дългогодишна интимна връзка. Отношенията им излизат наяве, когато уволнена служителка от кабинета на мистър Кофи подава жалба за сексуален тормоз и представя извадки от електронната поща, телефонни разпечатки и дори записи на телефонни разговори, разкриващи увлечението на бившия й началник по съдия Грейл. Следват съдебни дела и разводи.
Съдия Грейл подава оставка и позорно напуска Слоун още преди делото за развода и да е приключило. През 2006 г. Пол Кофи е преизбран без конкуренция, но едва след като обещава да не се кандидатира за нов мандат.
Адвокатите на Донте настояват за анулиране на процеса поради очевидния конфликт на интереси между съдията и прокурора. Тексаският апелативен съд излиза с решение, че макар връзката да е „неприемлива“ и „би могла да създаде впечатление за непристойност“, тя не накърнява правата на подсъдимия. Молбите за анулиране, отправени към федерални съдилища, срещат също тъй уклончив отговор.
През 2005 г. Пол Кофи завежда дело за клевета срещу Роби Флак заради твърдения на адвоката в едно интервю относно интимната връзка между прокурора и съдията. Флак, от своя страна, завежда дело срещу Кофи заради безброй нарушения. Съдебните спорове още не са приключили.
Няколко часа по-късно, когато светлините изгаснаха и къщата утихна, Кийт и Дейна гледаха тавана и се питаха дали да не вземат приспивателно. И двамата бяха изтощени, но сънят изглеждаше невъзможен. Чувстваха се грохнали от четене и обсъждане на делото, от тревоги за един чернокож младеж, за когото допреди два дни изобщо не бяха чували. Мъчеше ги безсилен гняв към най-новия човек, нахлул в живота им — някой си Травис Бойет. Кийт не се съмняваше, че той казва истината. Дейна също клонеше натам, но бе по-скептична поради отвратителното му полицейско досие. Вече нямаха сили да спорят по този въпрос.
Ако Бойет казваше истината, възможно ли бе те единствени в целия свят да знаят със сигурност, че Тексас ще екзекутира невинен човек? И ако да — какво можеха да направят? Как да постигнат нещо, щом Бойет отказваше да признае истината? А ако размислеше и решеше да признае — какво да предприемат? Живееха на шестстотин и петдесет километра от Слоун и не познаваха никого там. До вчера не бяха и чували, че има такъв град.
Въпросите кипяха в нощта, а отговори не идваха. Решиха да гледат електронния часовник до полунощ и ако още не са заспали, да вземат приспивателно.
В 11:04 ч. телефонът иззвъня и ги стресна. Дейна щракна нощната лампа. На дисплея беше изписано: Болница „Сейнт Франсис“.
— Той е — каза тя.
Кийт вдигна слушалката.
— Ало.
— Извинявайте, че се обаждам толкова късно, пасторе — изрече Бойет с глух, напрегнат глас.
— Няма нищо, Травис. Не спяхме.
— Как е сладката ви женичка?
— Добре. Виж, Травис, сигурен съм, че имаш причина да се обадиш.
— Да, извинявайте, пасторе. Наистина искам пак да видя онова момиче, нали ме разбирате?
Кийт отдръпна слушалката, така че и Дейна да притисне ухо до нея. Не искаше после да й повтаря всичко.
— Не знам дали те разбирам, Травис — каза той.
— Момичето, Никол, мъничката ми Ники. Не ми остава много на тоя свят, пасторе. Още съм на системи в болницата, тъпчат ме с разни упойки и докторите ми казват, че скоро ще си отида. Вече съм с единия крак в гроба и не ми харесва идеята да вляза и с другия без едно последно посещение при Ники.
— Тя е мъртва от девет години.
— Сериозно? Аз бях там, не забравяйте. Онова, което направих, беше ужасно, просто ужасно и вече на няколко пъти й се извиних, лице в лице. Но трябва пак да отида, да й кажа още веднъж колко съжалявам за станалото. Нали ме разбирате, пасторе?
— Не, Травис. Изобщо не те разбирам.
— Тя е още там, схващате ли? Там, където я оставих.
— Ти каза, че сигурно няма да я намериш.