Настана дълго мълчание, сякаш Травис си припомняше предишния разговор.
— Знам къде е — каза той.
— Чудесно, Травис. Тогава върви да я намериш. Върви да изровиш костите и да им кажеш, че съжаляваш. После какво? Ще ти стане ли по-добре? А междувременно ще забият иглата на един невинен човек заради твоето престъпление. Имам идея, Травис. След като кажеш за сетен път на Никол, че съжаляваш, защо не отскочиш до гробището в Слоун да потърсиш гроба на Донте, та да се извиниш и на него?
Дейна извърна глава и навъсено погледна съпруга си. Травис пак помълча, после каза:
— Не искам това момче да умре, пасторе.
— Трудно ми е да ти повярвам, Травис. Ти си мълчал девет години, докато са го съдили и тормозили. Прахоса вчерашния и днешния ден, а ако продължиш да увърташ, времето ще изтече и с него е свършено.
— Не мога да им попреча.
— Можеш да се опиташ. Можеш да отидеш в Слоун и да кажеш на властите къде е заровено тялото. Можеш да признаеш истината, да им покажеш пръстена, да вдигнеш невероятен шум. Сигурен съм, че репортерите и камерите ще се влюбят в теб. Кой знае, може някой съдия или губернаторът да се вслуша. Нямам опит в тия неща, Травис, но ми се струва, че екзекуцията на Донте Дръм може и да ги затрудни, когато ти говориш по телевизията, че си убил Никол сам, без съучастник.
— Нямам кола.
— Наеми си.
— От десет години нямам шофьорска книжка.
— Качи се на автобус.
— Нямам пари за билет, пасторе.
— Ще ти дам назаем. Не, просто ще ти дам пари за еднопосочен автобусен билет до Слоун.
— Ами ако получа пристъп в автобуса? По дяволите, може да ме свалят някъде в Подънк, Оклахома.
— Играеш си с мен, Травис.
— Трябва да ме откарате, отче. Само вие и аз. Ако ме откарате там, ще кажа откровено какво се случи. Ще ги отведа при тялото. Можем да спрем екзекуцията, но трябва да дойдете с мен.
— Защо точно аз?
— Няма кой друг, пасторе.
— Аз имам по-добра идея. Нека утре сутрин да отидем в прокуратурата. Имам приятел там. Ще му разкажеш историята. Може би ще го убедим да се свърже с прокурора в Слоун, с полицейския шеф и адвокатите на защитата… знам ли, може би дори с някой съдия. Те ще го изслушат далеч по-охотно, отколкото някакъв си лутерански свещеник, който няма представа от съдебната система. Можем да заснемем изявлението ти и да го пратим до властите в Тексас и до вестниците. Какво ще кажеш, Травис? Така няма да нарушиш условията на освобождаването си. И аз няма да си имам неприятности, че съм ти помогнал.
Дейна кимаше одобрително. Пет секунди. Десет секунди. Най-сетне Травис каза:
— Може и да стане, пасторе. Може би ще успеем да спрем екзекуцията, но няма начин да я открият. Аз трябва да бъда там.
— Нека мислим засега само как да спрем екзекуцията.
— Утре в девет сутринта ме пускат.
— Ще бъда там, Травис. Прокуратурата не е далеч.
Пет секунди, десет секунди.
— Харесва ми, пасторе. Да го направим.
В един след полунощ Дейна донесе шишенцето с приспивателни хапчета, ала час по-късно все още бяха будни. Тревожеше ги пътуването до Тексас. Веднъж вече го бяха обсъдили накратко, но толкова се страхуваха, че не задълбаха в темата. Идеята беше нелепа — Кийт в Слоун, придружен от сериен изнасилвач, търси на кого да разкаже невероятната си история, докато градът отброява последните часове на Донте Дръм. Странната двойка щеше да срещне единствено присмех, ако не и куршуми. А след завръщането си в Канзас отец Кийт Шрьодер можеше да се изправи пред обвинение, срещу което нямаше да има защита. Работата и кариерата му щяха да увиснат на косъм. И всичко това само заради една отрепка на име Травис Бойет.
12
Сряда сутрин. Шест часа след като бе напуснал кантората си около полунощ, Роби отново седеше в заседателната зала и се подготвяше за новия трескав ден. Нощта не мина добре. Пиянската среща на Фред Прайър и Джоуи Гембъл не бе донесла нищо освен признанието на Гембъл, че мистър Кофи наистина му се обадил да предупреди какви са наказанията за лъжесвидетелство. Роби изслуша целия разговор. Прайър, които с годините бе натрупал опит в работата с подслушвателни устройства, използваше същия микрофон писалка, за да предава беседата по телефона. Качеството на записа беше забележително. Роби също пийна с колеги в кабинета си — Марта Хандлър пиеше бърбън, а правният асистент Карлос поддържаше връзката с бира в ръка. Пиенето продължи около два часа — Джоуи и Фред в имитация на старинна кръчма в покрайнините на Хюстън, а Флак и колегите му в старата железопътна гара. След два часа обаче на Джоуи му писна — дори и от бирата — и той заяви, че му е дошло до гуша. Не можеше да повярва, че с една клетвена декларация в последния момент ще обори показанията си пред съда. Не искаше да го нарекат лъжец, макар да намекваше непрестанно, че е излъгал.