— Тези хора ваши приятели ли са?
— Виждам ги за пръв път.
Инман се засмя.
— Вижте, мистър Муни, налага се да разчистим колите от пътя. Събират се все повече автомобили. Движението е блокирано.
— Ще трябва да повикаме автомеханик.
— Не, просто ще ги изтеглим от тук, Куинси. Ако, разбира се, не предпочитате да си спестите по сто долара и да ги отместите сами. В такъв случай няма да се наложи да пишем цял куп глоби. Те ще ви струват по още сто долара на автомобил.
— Значи съм нарушил закона, защото колата ми се е развалила?
— Не, сър. Но и двамата знаем защо сте тук. Съдията също ще разбере.
— Аз знам защо съм тук. Вие защо сте дошли?
— Просто си върша работата, Куинси. Отговарям за движението и реда по пътищата. — Инман кимна и добави: — Елате с мен.
Куинси го последва до първия микробус. Двойните му врати бяха широко разтворени. Инман погледна вътре, след което покани Куинси да направи същото. Микробусът беше празен. Те отидоха до другия автомобил и надникнаха в него. Там също нямаше никого. Надзирателите се закикотиха. В следващия миг се чу оглушителният шум от хеликоптер.
— Къде е Донте Дръм? — попита изумено Куинси.
— Не е тук, нали? — отвърна с усмивка Инман.
Куинси се втренчи в тъмните стъкла на празния микробус. Двамата се върнаха при първата кола. Инман вдигна очи към небето, в посока към затвора „Полънски“. Всички зачакаха, а след секунди над главите им прелетя хеликоптер. Инман го посочи и заяви:
— Ето къде е Донте.
Куинси отвори учудено уста и посърна. Новината се разпространи бързо сред студентите, които се спогледаха уплашено. Някой бе провалил идеално подготвената операция. Донте Дръм щеше да пристигне в стаята за екзекуции преди уречения час.
— Май сте прекалили с приказките в интернет — заяви Инман. — Ето как стоят нещата, Куинси. Имате петнайсет минути да освободите пътя. След това започваме да пишем глоби и да изтегляме колите. Няма да има арести, ако не ни провокирате. Ясно ли е?
Куинси се отдалечи, разочарован от тежката загуба.
След като изяде сандвича и изпи три чаши кафе, Бойет се посъвзе. Той седеше до масата в кабинета на Роби. Осветлението бе включено, а щорите бяха вдигнати. Очевидно Бойет бе забравил за поисканото възнаграждение, поне за момента.
— Какво ще стане, ако ви разкажа за случилото се с Никол? — попита той и погледна към Роби.
— На първо време нищо. Ченгетата и прокурорът са хванали подходящия човек. Екзекутират ли го довечера, със сигурност няма да преследват друг заподозрян. Не знам какво биха направили, ако смъртното наказание се отложи, но ще мине дълго време, преди да се уверят, че Донте не е убил Никол. Те инвестираха твърде много енергия в несправедливата присъда.
— Значи няма да ме арестуват в близките дни?
— Не мога да говоря от името на тези смешници, Бойет. Не знам как биха реагирали. Полицаите тук са некомпетентни, а инспектор Кърбър е пълен глупак. Ако те арестуват, трябва да признаят, че са сбъркали в преценката си за Донте. А това едва ли ще се случи. Щом отидеш в полицейския участък и им разкажеш под клетва за отвличането, изнасилването и убийството, ще те помислят за луд. Полицаите няма да искат да ти повярват. Твоето признание ще ги унищожи.
Бойет се разтресе от поредния тик и замлъкна. Роби се приведе напред и се втренчи в него.
— Времето изтече, Бойет. Очаквам да чуя истината. Ти ли уби момичето?
— Да, вече го казах на Кийт. Отвлякох Никол и я изнасилвах в продължение на два дни. После я удуших и зарових тялото.
— Къде е трупът? Ако го намерим, със сигурност ще спрем екзекуцията.
— Някъде из хълмовете на юг от Джоплин, щата Мисури. Скрих го добре.
— Джоплин е поне на пет часа от тук.
— Повече. Двамата с Никол отидохме там с кола.
— Значи е била жива, когато сте напуснали Тексас?
Последва нов тик. След кратко мълчание Бойет отвърна:
— Да. Убих я в Мисури. Изнасилвах я през целия път до там.
— Възможно ли е да се обадим на властите в Джоплин и да им опишем къде е трупът?
Бойет се засмя на наивното предложение.
— Наистина ли ме смятате за толкова глупав? Да не мислите, че съм я заровил на място, където ще бъде открита? Аз самият не знам дали ще я намеря след всички тези години.
Думите му не смутиха Роби, който бе очаквал подобна реакция.