Без колебание Джоуи отвърна:
— Да.
Роби затвори очи и сведе глава. Около масата се чуха тихи възторжени възгласи. На умерените лица засияха радостни усмивки.
— Добре, ето какъв е планът. В Хюстън работи адвокатка на име Агнес Танър. Кантората й се намира на Клей Стрийт. Познаваш ли града?
— Общо взето, да.
— Можеш ли да я намериш? В центъра е.
— Не съм сигурен. Не е добре да шофирам в момента.
— Пиян ли си?
— Не, но обърнах няколко питиета.
Роби инстинктивно погледна часовника си. Още нямаше четири часът, а Джоуи вече заваляше думите.
— Тогава повикай такси. Ще ти дам парите по-късно. Изключително важно е да отидеш веднага в кантората на Танър. Ние й изпращаме клетвената декларация, а ти я подписваш. После я подаваме в съда в Остин. Ще се справиш ли, Джоуи?
— Ще се опитам.
— Това е най-малкото, което можеш да направиш, Джоуи. В момента Донте се намира в затворническа килия, на десетина метра от малката стая, където ще го екзекутират. Той е там благодарение на твоите лъжи.
— Ужасно съжалявам — каза задавено Джоуи.
— Кантората е на Клей Стрийт 118. Разбра ли?
— Да.
— Тръгвай веднага. Документите ще те очакват там. Всяка минута е ценна. Ясно ли е, Джоуи?
— Да, да.
— Обади ни се пак след десет минути.
— Добре.
След края на разговора Роби раздаде нови заповеди и всички се разпръснаха. Докато вървеше към вратата, той каза:
— Хайде, Кийт. Да тръгваме.
Те се качиха в микробуса, последвани от Марта Хандлър, която хукна да ги настигне. Арън Рей натисна педала на газта. Роби се обади на Агнес Танър в Хюстън и набързо й обясни ситуацията.
Кийт се наведе напред и потърси Арън в огледалото за обратно виждане.
— Някой спомена, че разстоянието до Хънтсвил се взема за три часа.
— Така е — потвърди Арън. — Но ние няма да пътуваме с кола.
Летището на Слоун се намираше на три километра източно от града. Имаше една писта, четири малки хангара и обичайната колекция от стари чесни, подредени в стройна редица. Терминалът представляваше правоъгълна метална сграда. Те паркираха, пресякоха тясното фоайе и кимнаха на служителя зад гишето. После излязоха на пистата, където ги очакваше лъскав „Кинг Еър“ с два двигателя. Самолетът бе собственост на заможен адвокат — приятел на Роби, който беше запален пилот. Той качи пътниците на борда, затвори люка и ги помоли да сложат предпазните колани. След това направи същото и се приготви за тръгване.
Кийт не бе разговарял с жена си от няколко часа. Събитията се развиваха толкова бързо, че не знаеше откъде да започне. Дейна вдигна още на първото позвъняване, сякаш през цялото време се бе взирала в телефона. Пилотът включи двигателите и кабината се разтресе от оглушителния шум.
— Къде си? — попита тя.
— В частен самолет. Отиваме в Хънтсвил, за да се срещнем с Донте Дръм.
— Нищо не чувам. На кого е самолетът?
— На един приятел на Роби Флак. Дейна, и аз не те чувам. Ще ти звънна пак, щом пристигнем в Хънтсвил.
— Моля те, пази се, Кийт.
— Обичам те.
Пасторът седеше с лице към предната част на самолета, а коленете му почти докосваха тези на Марта Хандлър. Пилотът насочи машината към пистата. Роби, Марта и Арън говореха по мобилните си телефони. Кийт се учуди как успяват да чуят нещо сред целия шум. Когато стигна края на пистата, пилотът направи завой на сто и осемдесет градуса и обърна самолета на запад. Двигателите изреваха и кабината се разтресе силно, сякаш бе на път да експлодира всеки момент. Пилотът извика на пътниците да се държат здраво и отпусна спирачките. Самолетът тръгна рязко напред и четиримата затвориха очи. След няколко секунди се отделиха от земята. Колесникът се прибра с глух тътен, но Кийт не разбра откъде идва странният звук. Все още замаян от случващото се, той осъзна, че никога преди не се е качвал в толкова малък самолет.
Пасторът бе преживял много неща за пръв път — пътуването до Тексас в компанията на сериен изнасилвач и убиец, направил ужасяващо признание; срещата с адвокатите, които отчаяно се опитваха да спасят живота на невинен човек; четирите нощи, прекарани в безсъние; глобата за превишена скорост в Оклахома и поканата да се моли заедно със затворник минути преди неговата екзекуция.