Признанието

— И се съгласи да направиш настоящото признание по собствена воля, без да си получавал заплахи или обещания от какъвто и да е характер?

— Да.

— Добре. Разкажи ни какво се случи в петък вечер, на четвърти декември, точно преди деветнайсет дни.

Донте се подпря на лактите си. Изглеждаше така, сякаш щеше да припадне всеки момент. Той прикова очи в масата и заяви:

— Двамата с Никол се виждахме тайно от известно време. Правехме секс и си прекарвахме доста добре.

— Откога излизахте заедно?

— От три-четири месеца. Харесвахме се много и нещата ставаха сериозни. Изведнъж тя се уплаши, че някой може да разбере. Започнахме да се караме и Никол поиска да се разделим. Аз не се съгласих. Мисля, че бях влюбен. Тя реши да не се виждаме повече, от което се почувствах ужасно. Не преставах да мисля за нея, толкова я харесвах. Исках да бъде моя повече от всичко на света. Направо се побърках. Измъчваше ме мисълта, че може би харесва някой друг. Въпросната вечер излязох дая потърся. Знаех къде обича да прекарва свободното си време. Видях колата й пред мола, от източната страна.

— Извинявай, Донте, но преди спомена, че е била паркирала от западната страна.

— Да, точно така. Исках да кажа западната. Спрях там и зачаках.

— Вярно ли е, че си отишъл там със зеления форд пикап на родителите ти?

— Да. Наближаваше десет часът в петък вечер и…

— Съжалявам, Донте — прекъсва го Кърбър, — но преди малко каза, че е било почти единайсет.

— А, да. Единайсет.

— Продължавай. Минал си покрай мола със зеления пикап и си видял колата й.

— Да. Трябваше да говоря с нея. Двамата обикаляхме напред-назад, търсихме колата й и…

— Почакай, Донте. Защо казваш „двамата“? Нали твърдеше, че…

— Да, двамата с Тори Пикет обикаляхме…

— Но ти спомена, че си бил сам, след като си закарал Тори Пикет до дома на майка му.

— Точно така, съжалявам. Тори отиде при майка си, а аз продължих към мола и забелязах колата на Никол. Паркирах там и зачаках. Когато излезе, беше сама. Разменихме няколко думи и Никол се съгласи да се качи в пикапа. Бяхме го използвали и преди за тайните ни срещи. Потеглихме и започнахме да говорим. Тя бе твърдо решена да скъсаме, а аз настоявах да останем заедно. Предложих й да избягаме в Калифорния, където никой не би попречил на връзката ни, но тя не искаше и да чуе. Никол заплака и аз също се разстроих. Паркирахме зад църквата „Шайло“ на Травис Роуд — едно от тайните ни места, — където й предложих да правим секс за последен път. Отначало Никол нямаше нищо против. Целувахме се известно време, но тя внезапно се отдръпна и ме помоли да спра. Настояваше да се върне, защото приятелите й щели да се разтревожат, но аз не можех да се контролирам. Никол започна да ме удря. Изведнъж изпитах силна омраза към нея, защото ме отблъскваше и не искаше да бъде с мен. Ако бях бял, със сигурност щяхме да останем заедно. Но с моя цвят на кожата очевидно не бях достоен за нея. Продължихме да се боричкаме и в даден момент Никол осъзна, че няма да спра. Не се противопостави, но и не даде съгласието си. Когато всичко свърши, беше ужасно ядосана. Зашлеви ми шамар и каза, че съм я изнасилил. В този момент нещо се случи. Не знам какво стана, но изведнъж откачих. Тя все още лежеше под мен и аз… ъъъ… започнах да я удрям. Отново и отново. Беше ми трудно да повярвам, че наранявам красивото й лице, но след като не можех да я притежавам, никой друг не биваше да бъде с нея. Изпаднах в неконтролируем гняв и преди да осъзная какво правя, ръцете ми обвиха шията й. Разтърсих я силно и изведнъж тя спря да се бори. Наоколо настъпи пълна тишина. Когато се опомних, погледнах лицето й и разбрах, че е спряла да диша. (Донте отпива за пръв и последен път от кутийката кока-кола.) Разтревожих се и потеглих. Нямах представа къде отивам. Надявах се, че Никол ще се събуди, но тя лежеше безжизнена. Виках я по име, но тя не отговаряше. Не знаех колко е часът. Тръгнах на север и когато започна да се зазорява, отново изпаднах в паника. Тогава забелязах един крайпътен знак за Ред Ривър. Движех се по шосе 344 и…

— Нали беше 244?

— Да, точно така. 244. Отбих към моста. Все още беше тъмно и наоколо нямаше други коли. Не се чуваше и звук. Извадих тялото й от задната седалка на пикапа и го хвърлих в реката. Когато чух как потъва във водата, ми прилоша. Спомням си, че плаках през целия път към къщи.