Въпреки че вкусът на Донте бе притъпен от безсолния бял хляб, блудкавия ябълков сос и безкрайните ястия с „мистериозни меса“, пицата му се стори учудващо апетитна. Той започна да яде бавно.
Бен Джийтър се приближи до решетките и попита:
— Как е пицата, Донте?
— Хубава е — отвърна тихо той, без да вдига очи.
— Имаш ли нужда от нещо?
Донте поклати глава. Имам нужда от много неща, приятел че, но ти не можеш да ги осигуриш. Просто ме остави намира.
— Адвокатът ти ще пристигне всеки момент.
Донте кимна и продължи да яде.
В 16:21 ч. Пети областен апелативен съд в Ню Орлиънс отхвърли молбата на Донте за помилване поради психическо заболяване. Защитниците от кантора „Флак“ веднага подадоха молба до Върховния съд за издаване на заповед за преразглеждане на обжалването. Ако съдът одобреше молбата, екзекуцията можеше да бъде спряна и адвокатите биха спечелили ценно време. В противен случай всичко приключваше и подсъдимият най-вероятно щеше да бъде екзекутиран. Това беше последният шанс на защитата да обжалва.
Секретарят на Върховния съд във Вашингтон получи документа по имейла и го препрати до кабинетите на деветимата съдии.
Тексаският апелативен съд не се бе произнесъл във връзка с молбата на Бойет.
Когато частният самолет кацна в Хънтсвил, Роби се обади в кантората и научи за решението на Пети областен съд. Джоуи Гембъл все още не бе стигнал до офиса на Агнес Танър в Хюстън. Губернаторът беше отхвърлил молбата за помилване, и то по доста драматичен начин. В Слоун нямаше повече палежи, но отряд на Националната гвардия пътуваше натам. Обаждането му донесе само лоши новини, но Роби не бе очаквал нещо по-различно.
Четиримата с Арън, Марта и Кийт се качиха в миниван, шофиран от един частен детектив, чиито услуги Роби беше използвал в миналото. Потеглиха веднага. До затвора имаше около петнайсет минути. Кийт се обади на Дейна, за да й обясни ситуацията, но нещата бяха твърде сложни, а и останалите го слушаха. Жена му беше ужасно объркана и настояваше, че Кийт е на път да направи някоя глупост. Той й обеща да звънне отново. Арън се обади в кантората, за да поговори с Фред Прайър. Бойет бил станал от канапето и се разхождал бавно из кабинета. Оплаквал се, че досега не се е срещнал с никакви журналисти. Държал да разкаже историята си на всички, но имал чувството, че никой не иска да го чуе. Роби напразно се опитваше да се свърже с Джоуи Гембъл. Марта Хандлър си водеше обичайните бележки.
В 16:30 ч. главен съдия Милтън Прудлоу осъществи телекомуникационна връзка с другите членове на Тексаския апелативен съд. Те трябваше да вземат решение относно молбата на Бойет по делото срещу Донте Дръм. Никой от тях не бе въодушевен от изказванията на Бойет. Повечето съдии го мислеха за ненадежден източник, който само търси публичното внимание. След кратка дискусия гласуването започна. Резултатът беше единодушен — нито един от съдиите не искаше да помилва Донте Дръм. Трима от тях се намираха в Остин, а останалите бяха разпръснати из щата. Секретарят на апелативния съд изпрати решението до главния прокурор с копие до Защитната група в Остин, Уейн Уолкот и кантората на Роби Флак.
Миниванът наближаваше затвора, когато Карлос се обади на Роби. Макар и да бе очаквал, че апелативният съд няма да помилва Донте, адвокатът прие тежко лошата новина.
— Гадни копелета! — вбеси се той. — Не вярвали на Бойет. Девет отказа. Нещастници!
— Какво ще се случи оттук нататък? — попита Кийт.
— Вече подадохме молба до Върховния съд. Изпратихме им признанието на Бойет. Необходимо ни е истинско чудо. Вариантите се изчерпват.
— Посочиха ли конкретна причина? — поинтересува се Марта.
— Не, не са длъжни. Проблемът е, че ние всички отчаяно искаме да повярваме на Бойет, а деветимата съдии нямат никакъв интерес да го правят. В противен случай цялата система би рухнала. Извинете ме. Трябва да се обадя на Агнес Танър. Гембъл вероятно е в някой стриптийз клуб и се налива до безсъзнание, докато момичетата танцуват в скута му.
Джоуи не се намираше в стриптийз клуб, нито бе спирал на друго място. Просто беше сбъркал пътя. В 16:40 ч. той влезе в кантората на Агнес Танър, която го чакаше на вратата. Мис Танър беше неумолима по отношение на разводите, но понякога помагаше безвъзмездно по някое дело за убийство. Познаваше добре Роби, въпреки че двамата не разговаряха често.