- Н-но те ст-стреляха
по нас. Искаха да ни убият. Т-това няма смисъл.
Той измъкна нещо от долната част на тениската си. Тясна продълговата метална тръбичка със
заострен край.
- Заловила се е за ризата ми. Бодна ме, но няма значение. Няма лесно да се справи с мен.
- Да се справи с теб ли? - опулих се аз. - Стреличка с приспивателно ли е?
- Така мисля. Виждал съм ги само на кино.
Но ние не бяхме животни. Хората не преследват децата с успокоителни стрелички.
- Н-не разбирам.
- Нито пък аз. Ясно е, че искат да ни върнат обратно. Отчаяно
го желаят. Още една
причина да продължим да бягаме.
Той пусна стреличката на земята, мина покрай мен и като стигна до края на
контейнера,
започна да души наоколо, като този път изобщо не направи опит да го прикрие.
- Саймън е тук. Не е наблизо, но съвсем наскоро е минал от тук.
- Можеш ли да го намериш?
- Да. Макар че тъкмо в този момент се надявам сам да се погрижи за себе си. Ще се крие
дотогава, докато те зърне. И ние трябва да намерим подходящо мя сто и да направим
същото - да чакаме да се раздвижат.
Приближи се до портата на склада, ала тя беше заключена и тежка, а дръжките . бяха от
вътрешната страна. Пропълзях покрай стената на контейнера и внимателно огледах двора на
фабриката.
- Прилича ми на склад, който се използва. Нали спомена нещо този петък? Че ще е много
удобно скривалище?
Той погледна над рамото ми
- Този склад е много близо до фабриката, за да бъде изоставен. – Огледа го. - Но засега
става. Трябва да вляза.
Огледа двора, после ме повлече покрай тъмната стена и двамата се стрелнахме към
склада. Силно дръпване на вратата и бяхме вътре.
Дерек беше прав: складът не бе изоставен. Беше натъпкан с рула стомана, които ни
предоставяха многобройни скривалища. Трябваше да се движа бавно и внимателно и да
следвам Дерек, като стъпвам така, че да не вдигам шум.
След двайсетина крачки той откри някакъв процеп и се мушнахме в него. Още не бяхме
влезли, когато отвътре избумтя мъжки глас.
- Дерек? Знам, че си тук. Аз съм доктор Давидоф.
Погледнах към Дерек, но той бе обърнал главата си в посока на гласа.
- Дерек? Знам, че не искаш да бягаш. Желанието ти е да се оправиш. А не можеш да го
постигнеш като бягаш.
Гласът се движеше, докато лекарят вървеше из двора на фабриката. Дерек източи врат,
заслуша се и прошепна:
- Четири - не, пет чифта крака. Отделно едни от други. Търсят ни. Да се надяваме, че ще
им избягаме.
- Дерек? Знаеш, че не бива да си навън. Опасно е. Говорили сме за това, не помниш ли?
Не искаме да нараним някого. Аз го знам, а и на теб ти е известно, че имаш нужда от нашата
помощ, за да се оправиш.
Вдигнах поглед. Дерек движеше челюсти, а очите му гледаха някъде надалеч.
- Бих могъл да се върна - прошепна той. - Да ги разсея, за да можеш да
избягаш. Саймън е
наблизо. Трябва само да откриеш...
- Ще се върнеш? След като стреляха по теб?
- Само една стреличка с приспивателно.
- Само? Само? - гласът ми се извиси и аз се помъчих отново да заговоря
тихо. - Те ни
преследват като животни, Дерек. Д-р Джил знае каква съм.
- Това че тя знае, не означава, че всички знаят.
- Сигурен ли си?
Той се поколеба и вдигна очи в посока на гласа.
- Дерек? - продължаваше д-р Давидоф. - Моля те. Искам да те улесня, но и ти трябва да
улесниш нас. Ако излезеш, ще поговорим. Това е. Само ще поговорим. Няма да прибегнем до
дисциплинарни наказания, няма да те преместим.
Дерек запристъпва от крак на крак. Обмисляше предложението.
- Не можеш. - захванах аз.
- Ако не се покажеш, ще те намерим и ще бъдеш преместен. в центъра за малолетни,
задето отвлече Клоуи.
- Отвля. - изписках аз.
Той ми запуши устата с дланта си и остана така, докато не му направих знак, че ще мирувам.
Д-р Даводиф продължаваше:
- В досието ти вече сме документирали неподходящото ти поведение по отношение на
Клоуи. Когато полицията се запознае с документите ти и чуе нашите показания, които ги
потвърждават, ще попаднеш в голяма беда, Дерек, а такова нещо не ти е нужно, знаеш го.
Дори тя да те защити, полицията няма да . обърне внимание. Ти си шестнайсетгодишно
момче, което бяга с четиринайсетгодишно момиче. - Млъкна за миг. – Нали осъзнаваш, че е
само на четиринайсет, Дерек?
Енергично поклатих глава и прошепнах:
- Лъже. Миналия месец станах на петнайсет.