- Тя остана в къщата - казах. - Но има още двама, които не познаваме. Мъж и жена. -
Погледнах към Дерек. - Мислиш ли, че са ченгета под прикритие?
- Нямам представа. После ще мислим за това. В момента сме като дивеч под прицел.
Трябва да се измъкнем от тук.
Когато Дерек отиде да надникне навън, Саймън се наведе към ухото ми.
- Благодаря. Задето го намери. Наред ли беше всичко?
- После - обади се Дерек. - По-нататък има още един склад със счупени прозорци.
Вероятно е изоставен. Ако успеем да стигнем до.
- Клоуи? - каза Рей, като се вторачи в ръката ми. - Какво имаш по ръкава си? Прилича
на. - и тя докосна с пръсти ръкава ми. - О, божичко! Ти кървиш. Наистина е кръв.
Саймън се промъкна от другата ми страна.
- Целият ти ръкав е в кръв. Какво.!
- Порязах се - отвърнах.
- Раната е дълбока - забеляза Дерек. - Трябва да се зашие.
- Аз не.
- Трябва да се зашие - повтори той. - Ще измисля нещо. Засега. - Изруга и скочи от
мястото си. - Идват. - Огледа се и се намръщи. - Това е най-гадното скривалище.
- Знам - отвърна Саймън. - Исках да намеря нещо по-добро, но. - Погледът, който
хвърли на Рей, показваше, че тя бе отказала да се помръдне от тук.
- Че какво му е на това място? - попита тя и се облегна на стената. -Тъмно е като в рог,
така че няма да ни видят.
- Докато не те осветят с електрическо фенерче.
- О!
Дерек отиде до вратата, хвана дръжката и я дръпна. Под ви крака, дори я сграбчи и с двете
си ръце, напъна се, а сухожилията на врата му изскочиха. Вратата потрепна и се отвори със
силен пукот, сякаш някой стреля във въздуха.
Енергично ни замаха с ръка да влизаме.
- Намери си прикритие - прошепна ми той, когато профучах покрай него. Втурнахме се по
широкия коридор с врати от двете страни - някои бяха отворени, други
бяха затворени. Рей тръгна към първата врата. Дерек я побутна да продължава нататък.
- Не спирай да вървиш - прошепна той.
Изтича покрай нея и ни изведе в друг коридор. После вдигна ръка да ни укроти и наостри
уши, но дори и с моите обикновени сетива чух как вратата се отвори и някой закрачи по
пода.
- Отворена е! - извика някакъв мъж. - Влезли са оттук.
- Трябва да се махаме - прошепна Дерек. - Разпръснете се. Намерете изход. Какъвто и да
е. После свирнете тихо с уста. Ще ви чуя.
44
При следващия завой се разпръснахме, за да търсим изход.
Първата врата, която отворих, водеше към дълго тясно помещение, пълно с работни маси.
Никакъв изход от там.
Като се върнах в коридора, чух гласове, които идваха отдалеч; някой претърсваше стаите,
които бяха най-близо до входа с надеждата, че сме се свили в първата, на която сме попаднали.
Докато бързах към съседната врата, забелязах някаква фигура в стаята от другата страна на
коридора. Спрях, но беше късно. Цялата се виждах.
Укротих лудналото си сърце и осъзнах, че мъжът е с гръб към мен. Носеше джинси и
карирана риза, бе на ръст колкото мъжа с пушката и имаше същата тъмна коса. Не си
спомних онзи да е носил карирана риза, защото имаше и сако.
Мъжът стоеше на издигната платформа, впил пръсти в релсите, и се взираше надолу в
огромния гатер. Нещо бе привлякло вниманието му и той изцяло бе погълнат от него.
Внимателно пристъпих напред. Мъжът се размърда и аз замръзнах на място, ала той
премести ръце по релсите и продължи да се взира надолу. Вдигнах стъпало.
Мъжът направи същото и стъпи по-долу.
Качи се върху релсите и се сви на място, обгърнал решетката с ръце. Нещо под него се
движеше и погледът ми се премести към гатера. Ножовете се въртяха с такава скорост, че
резервните светлини, разположени на доста голямо разстояние от тях, проблясваха на
импулси. Но не се чуваше шум, дори мъркането на двигателя отсъстваше.
Мъжът се хвана по-здраво за релсите. После внезапно се метна напред. Видях как се
блъсна в ножовете, видях и първите пръски кръв и се облегнах на стената отзад, понечих да
закрия уста с ръката си, ала вече бях започнала да пищя.
Нещо - част от него - изхвърча от гатера и се пльосна до вратата. Откъснах поглед от там,
без да разбера какво е, като отстъпих назад; зад мен някой тичаше.
Две ръце ме обгърнаха. Чух гласа на Саймън в ухото си:
- Клоуи?
- Т-там им-маше човек. Той. - стиснах дланите си в юмруци, за да отблъсна образа,
който изникваше в съзнанието ми. - Дух. Мъж. Той ск-скочи в гатера.
Саймън ме прегърна, притисна с ръка главата ми отзад на тила и аз зарових лице в