гърдите му. Той ухаеше на омекотител с дъх на ванилия и леко на пот, а мирисът му внесе
странно спокойствие в душата ми. Останах така, докато си поема въздух. Дерек зави край ъгъла.
- Какво стана?
- Призрак - отвърнах аз и се отдръпнах от Саймън. - Извинявайте.
- Някой те е чул. Трябва да тръгваме.
Когато се обърнах, отново зърнах призрака да стои на платформата. Дерек проследи
погледа ми. Призракът стоеше в предишната си поза, хванал се за релсите.
После пристъпи напред.
- П-повтаря се. Като на филм. - Тръснах глава. - Няма значение. Ние.
- Трябва да тръгваме
- заяви Дерек и ме побутна напред. - Хайде!
Когато се отправихме надолу по коридора, откъм Рей се чу пронизително изсвирване.
- Нали казах да свирнете тихо? - просъска Дерек през зъби.
Завихме по коридора и видяхме Рей, застанала пред една врата, над която пишеше:
„ИЗХОД". Тя протегна ръка към дръжката.
- Недей! - Дерек мина покрай нея и открехна вратата, като се ослушваше и душеше във
въздуха, после я отвори широко. - Виждаш ли този склад?
- Дето е като онзи, първия зад нас ли? - попита Рей.
- На два километра от тук. Хайде, върви. Намираме се точно зад. - Главата му се извъртя
по следите на някакъв шум. - Идват. Чули са подсвиркването. Вие вървете. Ще ги пообъркам и
ще ви настигна.
- Аха - обади се Саймън. - Ще ти помогна. Клоуи, вземи Рей и тичайте. Дерек отвори уста, за да
протестира, но Саймън го прекъсна.
- Нали искаш да се объркат?
Той прошепна някаква магия и щом махна с ръка, наоколо падна мъгла.
- Аз съм твоят човек - каза и се обърна към мен. - Тръгвайте. Ще ви настигнем.
Исках да възразя, но нямах какво друго да предложа. Способностите ми вече бяха
доказали, че не ми помагат, а по-скоро ми пречат.
Рей бе изминала пет-шест метра и подскачаше на място пред мен като боксьор, очакващ
противника си; махна ми да побързам.
Обърнах се да тръгвам и Дерек заобиколи откъм Саймън.
- Влезте в склада и не мърдайте. Един час поне не си показвайте носа навън. Ако не
дойдем, намерете някое ъгълче, където да се свиете. Непременно ще се върнем.
Саймън кимна с глава.
- Разчитайте на това.
- Не стойте в склада, ако има опасност, но това ще бъде мястото на срещата ни. Ако не
можете да останете, намерете начин да ни напишете съобщение. Непременно
ще дойдем на срещата. Разбрахте ли?
Кимнах.
- Сигурно ще се върнат - викна някой. - Претърсете всяка стая.
Дерек ме избута през вратата.
Саймън се наведе и изрече с устни:
- Скоро ще се видим. - После вдигна палци нагоре и се обърна към Дерек. -Време е за
шоу.
Аз си плюх на петите.
45
Останахме да чакаме в склада един час и четирийсет минути.
- Хванали са ги - прошепнах.
Рей сви рамене.
- Може и да не са. Може би се е появила възможност да избягат и те са се възползвали.
Понечих да възразя, ала преглътнах думите. Тя беше права. Ако са имали възможност да
избягат, а е нямало как да дойдат при нас, бих предпочела да са се възползвали от нея.
Вдигнах вкочанения си задник от леденостудения цимент.
- Ще чакаме още дълго, преди да продължим. Ако се измъкнат, ще се присъединят към
нас по-късно.
Рей поклати глава.
- Не бих разчитала на това, Клоуи. Както ти казах, по поведението им може да се съди, че
двамата винаги действат на принципа „ние срещу тях", а под „ние" разбират единствено
себе си. И никой друг освен тях двамата, както може би и изчезналия им баща.
Тя сви колене към гърдите си.
- Споменаха ли къде би могъл да бъде? И защо не е дошъл да ги прибере?
- Не, но.
- Не споря. Просто казвам. - Тя изпълзя до процепа и надникна навън. -Също като
миналата година, когато излязох с онова момче. Той беше част от училищна групичка.
„Страхотните хлапета." - Тя добави кавичките с пръсти във въздуха. -Харесваше ми да се
шляем заедно. Мислех, че така ще стана една от тях. Да, ама не. Отнасяха се мило с мен, но
те си бяха приятели още от трети клас. Това, че не се отделях от компанията им,
изобщо не означаваше, че съм станала една от тях. Ето, ти притежаваш
свръхестествени способности.
Това те сближава със Саймън и Дерек. Но. - тя извърна глава. – Познаваш ги едва от
седмица. Но когато.
- Двамата имат приоритет и това са самите те. Знам го. Не казвам, че си сгрешила, просто.
- Саймън е мил с теб, виждам го. Но. - прехапа устни, после бавно вдигна поглед към
мен. - Когато се върна да търсиш Дерек, Саймън не се тревожеше за теб. Дори не спомена