нуждае от субекти, та тъкмо такива субекти сме двамата с Майкъл. Опитни мишки, жертви на
един безумец".
Скочих, сърцето ми биеше толкова силно, че едва си поемах дъх.
Леля Лорън каза, че сме специални. Всички ние. Рей, Саймън, Тори, аз.
Но не и Дерек.
„Очаквам да се разправите добре с този звяр, което трябваше да направите още преди
години. Ще го третирате като побесняло куче."
Трябваше да намеря Дерек преди тях.
Огледах се да видя какво има около мен. Двойно легло с големи възглавници и ватирано одеяло.
Килим на пода. Писалище. Кресло. През открехнатата врата се виждаше банята. Като в луксозен хотел.
На отсрещната стена имаше врата, боядисана в бяло. Беше най-обикновена интериорна
врата, но когато се приближих до нея и я докоснах с длан, усетих хладината на стоманата.
Дебела стоманена врата без стъкло, върху нея нямаше дори шпионка.
Нямаше и дръжка.
Където и да се намирах, това място не беше нито фалшив дом за групово пребиваване,
откъдето можеше да се излезе на двора, да се върши къщна работа, да се влиза в час и да се
ходи на излети. От тази стая нямаше излизане.
Върнах се в леглото.
Бях хваната в капан. Никога нямаше да избягам от него, никога.
Няма що, страхотно. Будна си едва от пет минути, огледала си се набързо и вече си се
предала. Защо просто не ги дочакаш лежешком да дойдат и да те завържат за масата?
Какво ти каза онази вещица? Нещо за електрически проводници, по които са пускали ток,
докато си прехапе езика?
Изстенах.
Ами Дерек? Изкара те от Лайл Хаус, а ти дори не се опитваш да го предупредиш за
опасността. Ще ги оставиш да го заловят ли? Да го убият?
Дерек не би се оставил да го заловят. Беше твърде умен. Той излезе от Лайл Хаус.
Изведе теб от Лайл Хаус. Нямаше намерение да бяга. Беше чиста случайност. Помниш
ли как д-р Давидоф се опитваше да го върне? И той за малко да го послуша. Ами ако отново
го убедят? Може Дерек да е имал нещо наум, да е решил, че наистина е по-добре да го
приберат и да го държат под ключ.
Но не и докато се чувстваше длъжен да закриля Саймън.
А, Саймън. Дерек никога няма да предаде Саймън. Но ако иска да отвлече вниманието им,
така че Саймън да избяга, както направи за теб и Рей? Ако си каже, че като предаде себе
си, ще даде възможност на Саймън да избяга,със сигурност ще се предаде. Знаеш, че ще го
направи.
Длъжна бях да го предупредя. Но за тази цел ще трябва да изляза от тук. Този път не
можех просто да си седя и да чакам някой да измисли план за бягство. Трябваше да разчитам
сама на себе си.
Може би са ме заключили за известно време и после ще ме пуснат. Не бях опасен
арестант. Все ще ме изведат навън - за упражнения, за храна, за да експериментират върху
мен.
Опитах се да не мисля за последното.
Важното беше да изляза, а когато изляза, да съм готова за бягство. Но най-напред
трябваше добре да огледам наоколо и да измисля план. Но как бих могла да го направя,
заключена в тази стая? Да се моля да намеря удобна схема за бягство, скрита под матрака?
Да се придвижа астрално през вратата и да разузная наоколо?
Спрях да мисля и бавно наведох очи към блузата, която носех. Зеления суичър на Лиз.
Ако тя бе мъртва, може би щях да я призова, да я накарам да огледа сградата и.
Нима е мъртва? Значи се надяваш да е мъртва?
Стиснах одеялото и си поех дълбоко въздух. Дни наред отказвах да повярвам, че Лиз не е
между живите. Независимо от доказателствата, с които разполагах, не можех да го повярвам,
защото самата мисъл за това ме побъркваше.
Ала сега, заключена в тази стая, предадена от собствената си леля, в очакване да заловят и убият
Дерек като животно.
Лиз беше мъртва.
Бяха я убили.
Притежавала е свръхестествени способности, не е успяла да ги контролира и те са я
екзекутирали. Вероятно и тя бе в техния списък. Ами Питър? Нима родителите му са се
престрували, че го прибират у дома, а са го оставили на тези хора да го убият? Или понеже
се е пооправил, са го пуснали да се прибере? Лиз не се беше оправила.значи не са я пуснали.
Една съвсем малка част от мен все се надяваше, че греша по отношение на Лиз. Но знаех, че съм
права.
Съблякох суичъра. Видях, че са сменили превръзката на ръката ми. Бяха зашили раната,
докато бях в безсъзнание. Щом се грижеха за мен, значи не се канеха да ме убият, поне