Ван Доп да стои
долу и да ме следи с поглед.
- Аз-аз тъкмо се качвах, за да си полегна. Боли ме главата и.
- Тогава слез и си вземи тиленол.
- Аз-аз съм малко уморена. Нямам часове и затова си казах.
- Слизай, Клоуи.
Почака ме да сляза и каза:
- В Лайл Хаус спалните са направени за спане.
- Аз.
- Знам, че вероятно си уморена и превъзбудена, но имаш нужда от движение и общуване, а
не от усамотяване. Рей е много заета преди следобедните часове. Ако си се нахранила,
можеш да отидеш да помогнеш.
Когато отворих вратата към мазето, очаквах да видя разнебитена дървена стълба, която да
води надолу в тъмно и влажно помещение като мазетата, които най-много мразех. Ала пред
очите ми блесна ярко осветено стълбище и светъл коридор, стените бяха светлозелени с
флорални бордюри. За първи път през този ден се зарадвах на пъстротата в дома.
Подът на пералното помещение бе покрит с плочки, вътре имаше перална машина и
сушилня, както и няколко шкафа и рафтове. Факторът „старо мазе" бе равен на нула.
Пералнята беше включена, но от Рей нямаше и следа.
Погледнах към отсрещния край на помещението, където имаше затворена врата. Когато се
запътих натам, усетих остра миризма.
Дим?
Ако Рей пушеше вътре, аз нямаше да съм човекът, който да я залови. Обърнах се, за да се
върна обратно по стълбите и зърнах Рей, приклещена между два реда рафтове. Устните .
нашепваха мълчалива клетва, когато с трепереща ръка се мъчеше да извади клечка кибрит.
Погледнах да видя къде е цигарата .. Но цигара нямаше - само тлеещата кибритена клечка.
Отново чух гласа на Лиз: „Тя има слабост към пожарите".
Вероятно бях реагирала доста бурно, защото Рей подскочи напред и с разперени ръце
застана между мен и вратата.
- Не, не, не е това! Нямаше нищо да направя. Аз не. - тя заговори по-бавно, като видя, че
цялото ми внимание е съсредоточено върху нея. - Не подпалвам пожари. Нямаше да ме
оставят тук, ако го правех. Попитай когото искаш. Просто обичам да гледам пламъка.
- О!
Видя, че съм вперила очи в кибритената клечка и я мушна в джоба си.
- Аз, ъ-ъ-ъ, забелязах, че не си яла - казах. - Да ти донеса ли нещо? Лицето светна.
- Благодаря. Но преди часа ще си взема някоя ябълка. Използвам всяко извинение, за да не
сядам на една маса с кралица Виктория. Нали видя каква е? С мен се заяжда за храната. Щом
посегна да си взема още малко от второто или от десерта, незабавно ме захапва.
Сигурно съм изглеждала доста объркана, защото тя посочи с ръка към тялото си.
- Да, бих могла да си позволя да изгубя някое и друго килце, но не желая да го правя под
нейното лично ръководство.
Тя се приближи към купчината разбъркано пране.
- Питаш за съвет ли? Дръж се по-далече от нея. Тя е като чудовищата, които видях в един
стар научнопопулярен филм, вампири от космоса, които обаче не пият кръв, а изсмукват
цялата ти енергия.
- „Жизнени сили". Тоуб Хупър. Психовампири.
Тя се ухили и изложи на показ кривите си кучешки зъби.
- Психовампири. Ще трябва да го запомня.
Преди малко си мислех, че мястото ми не е тук, защото се чувствах съвсем наред.
Обзалагам се, че и останалите се чувстваха като мен. Може би душевните болести бяха като
пелтеченето. През целия си живот се мъчех да убедя околните, че да заекваш не означава, че
не си наред. Просто имам проблем и правя всичко необходимо, за да го преодолея.
Като например да ти се привиждат разни хора.
Като например огънят да те привлича.
Това не означаваше, че си шизофреник или нещо подобно.
Колкото по-скоро превъзмогна себе си, толкова по-доб ре ще се чувствам в Лайл Хаус.
Толкова по-бързо ще се оправя. и ще изляза на свобода.
Погледнах към купчината пране.
- Искаш ли да ти помогна?
Тя ми показа какво да правя - още нещо, което никога досега не бях вършила. Дори като
бяхме на лагер, имаше кой да се погрижи за прането.
След няколко минути тя каза:
- Намираш ли смисъл в това?
- В кое?
- Да затвориш момиче в място като това тук, само защото обича да гледа огъня?
- Е, ако е само това.
- Има и друго, но то е съвсем незначително в сравнение с проблема с огъня. Не е опасно.
Не наранявам нито себе си, нито когото и да било.
Тя продължи да сортира дрехите.
- Харесваш ли манга? - попита след малко тя. - А аниме?
- Анимето е нещо страхотно. Не си падам много по него, но харесвам японските филми,
независимо дали са анимационни или не.
- Е, аз много си падам. Гледам шоу програмите, чета книгите, разговарям в чата по темата