Той само премига с очи. Не си тръгна. Продължи да ме изучава, сякаш нищо не бях казала.
Ще си тръгне, когато поиска. И той си тръгна, без да отрони и дума.
Когато излязох от стаята с телевизора, видях само госпожа Талбът. След междучасието
децата се бяха прибрали по класните стаи. Тя ме изпрати в кухнята да беля
- този път картофи.
Преди да започна ми даде още едно хапче. Исках да я попитам кога ще подейства, ала така
щях да си призная, че продължавам да чувам гласове. Въпреки че вече не ми се привиждаха
разни неща. Само онази ръка сутринта, веднага след като си изпих хапчетата. Може пък да
действат. Може би няма да стана по-добре от това. Какво ще правя после?
Ще симулирам. Ще се дистанцирам от гласовете и ще се преструвам, че не ги чувам.
Ще се науча да.
Писък прониза въздуха.
Скочих, картофобелачката издрънча в мивката. Ослушах се, сърцето ми тежко биеше в
гърдите. Ако няма реакция, значи писъкът се е родил в собствената ми глава. Ето, вече се уча как
да се държа.
- Елизабет Дилейни! Върни се веднага!
Някаква врата се затръшна. По коридора затрополиха стъпки, дочу се хлипане. Косата на
главата ми се изправи, когато си спомних за плачещото момиче в училище. Насилих се да се
приближа до вратата, отворих я точно навреме, за да видя как Лиз се
катери нагоре по
стълбите.
- Харесва ли ти представлението?
Спуснах се напред и улових намръщения поглед на Тори, която се канеше да последва
приятелката си. Госпожица Ван Доп излезе от всекидневната и се изправи в коридора.
- Достатъчно! - изгърмя другият глас от класната стая. - Поведенческите проблеми в
място като това са нещо нормално, но момичето има нужда от професионална помощ.
- Госпожице Уенг, моля ви - отвърна госпожица Ван Доп. - Недейте пред.
- Тя ме замери с молива си. Посегна ми. Използва го като оръжие. Още сантиметър и щеше да ми
извади окото. Одраска ме по лицето. До кръв. С молива си! Само защото заявих,
че като ученичка в десети клас би трябвало да е запозната с основите на алгебрата.
Госпожица Ван Доп я дръпна в коридора, но жената се откопчи от ръцете . и бясно се
втурна в съседната стая.
- Къде е номерът на директора? Напускам. Това момиче е истинска заплаха. Една сянка се
приближи до мен и като се обърнах, видях Дерек. Вратата на трапезарията
политна да се затвори след него и в това време зърнах на масата разпиляните му учебници и
калкулатора му. Сигурно през цялото време е бил вътре и се е занимавал самостоятелно.
Той погледна надолу към мен и аз зачаках някой саркастичен коментар относно
подслушването, ала той измърмори:
- Добре дошла в лудницата.
После се изхлузи покрай мен и влезе в кухнята, за да омете някоя допълнителна закуска.
8
След това настъпи мир и покой. Като затишие пред буря, само че в обратния ред. Сестрите
сложиха вечерята във фурната и се оттеглиха на съвещание в кабинета на др Джил, като
наредиха никой да не ги безпокои.
Никой не оспори обясненията на госпожица Уенг. Никой не се опита да каже, че е било
случайност. Никой не се изненада, че Лиз за малко е щяла да извади нечие око.
Когато дойде време за вечеря, госпожа Талбът сервира храната и отново се оттегли в
кабинета. Лиз се присъедини към нас - помръкнала и мълчалива. Саймън . отвори кутия със
сок, въпреки че имахме мляко за вечеря. Тори се суетеше около нея и я подканяше да яде.
Дори Рей и Питър се мъчеха да . говорят, за да я разсеят. Само аз и Дерек
се държахме настрана.
След вечерята Тори напомни на Лиз, че вечерта е определена за гледане на филми и .
предостави удоволствието тя да го избере. Ала Лиз не искаше да поеме такава отговорност и
се обърна за помощ към нас. Саймън направи предложението си, но заяви, че няма да гледа -
двамата с Дерек имали да изготвят някакъв проект за следващия ден. Накрая Лиз се спря на
някаква романтична комедия. Двете с Тори тръгнаха да предупредят сестрите и Рей заяви, че
трябва да сгъне готовото пране. Предложих . помощта си.
Всяка една от нас взе по един кош с дрехи и го отнесе в стаята, която Рей делеше с Тори.
Сигурна бях, че нито една от двете не беше доволна от съжителството си. Мога да се
закълна, че зърнах маркировка с химикалка върху перваза на прозореца им, която разделяше
стаята на две.
Половината на Тори бе изключително чиста - като моята, когато за първи път влязох в
стаята. По стените нямаше нищо. Върху пода и на леглото също нямаше нищо. Повърхностите