- Не, можеш да се преместиш за постоянно, ако това е желанието ви -твоето и на Клоуи.
Тори гледаше телевизия долу и Рей побърза да си премести нещата, сякаш се боеше, че
госпожица Ван Доп и д-р Джил ще забранят промяната.
Подаде ми купчина сгънати тениски.
- Заради Саймън, нали?
- Хм?
- Искаш да разбереш защо Саймън е на това място.
- Но аз не.
Тя метна джинсите на ръката си и ми направи знак да излизаме.
- Двамата винаги си бъбрите по време на храна. Отначало си помислих, че те използва, за
да разкара Тори от пътя си, но днес тя не му обръщаше внимание, а той
продължи да ти говори.
- Но аз не съм.
- Хей, харесва ти. Това е чудесно. - Тя дръпна най-дол ното чекмедже на Лиз. Беше
изпразнено - докато бяхме в час, бяха изтрили всяка следа от нея. - Не ми пука за момчето,
но такова е мнението ми. Може би се държи надуто с мен, защото не съм в лигата му.
- В лигата му ли?
Тя повдигна чифт джинси и посочи етикета.
- Да си видяла някого на това място да носи джинси „Уол-Март"? Това е частна модна
колекция. Струва пари и аз се обзалагам, че цената им е по-висока от нощувката в Мотел 6.
- Но аз.
- Страхотно. Отнасяш се добре с мен. И Питър се държеше добре, както и. -с тъга
огледа стаята - Лиз. Дерек е идиот с всички, тъй че не го приемам лично. Е, щом Саймън и
Тори са хладни към мен, голяма работа! Ето защо си мисля, че двамата са чудесна двойка, но
ако го харесваш и той те харесва? Мен не ме засяга. Ала ти си твърде умна, за да завързваш
подобни отношения.
Тя тръгна към предишната си стая и аз я последвах.
- Майката на приятелката ми имаше връзка с един, за когото искаше да се омъжи. Но
разбра, че има три деца, за които не . бе споменавал. - Тя ми се усмихна през рамо. -
Сигурна съм, че Саймън няма деца, но знае ли човек?
Изпразнихме всичките . чекмеджета и аз реших да я оставя да си мисли каквото си иска.
Но все пак не желаех да ме взема за едно от онези момичета, които като пристигнат някъде,
моментално се втурват да свалят момчетата. Щом не съм готова да кажа на сестрите за
Дерек, ще се наложи да споделя с друг. Така че оставих разказа си за по-нататък .
- Не е Саймън - казах аз, когато се върнахме в нейната стая и прибрахме последните
дрехи. - Дерек е.
Тя тъкмо сваляше една снимка от стената и я изпусна, аз я улових във въздуха и тя започна да
ругае.
- Дерек ли? Ти харесваш.
- Божичко, не! Само казвам, че се интересувам от Дерек, но не по този начин.
Тя въздъхна и се облегна на стената.
- Слава богу! Знам, че някои момичета си падат по идиоти, а е толкова неприятно! -
Когато взе снимката от ръката ми, тя се изчерви и се протегна да свали и другата. - Не
биваше да го казвам. Грешката не е в него, а в. - тя затърси нужната дума.
- Пубертетската възраст.
Ухили се.
- Точно така. Би трябвало да го съжалявам, но ми е трудно, защото поведението му е също
толкова грозно, колкото и неговата физиономия. - Тя се спря със снимка в ръка и ме
погледна през рамо. - Така ли е? Той. направи ли ти нещо?
- Защо? Нима е вършил такива неща в миналото си?
- Зависи от това, какви неща имаш предвид. И друг път е бил грубиян, така е. Идиот е -
безусловно. Не ни обръща никакво внимание, освен ако няма друг избор и, повярвай ми,
никой не се оплаква от това. Какво е направил този път?
Обмислях думите си. Нямаше да ми е приятно тя да настоява да го обадя на сестрите, така
че пропуснах частта с падането ми на пода и само казах, че ме преследва и когато съм сама,
тутакси цъфва до мен.
- Аха, харесва те - каза и ми даде да държа снимката.
- Не, не е това.
- Ами! Е, не ти се иска да е така, но уви! - така е. Може пък да си неговият тип. В моето
училище харесвам едно момче, баскетболист. По-висок е и от Дерек, но си пада по дребни
момичета като теб.
Взех и другата снимка.
- Не, не си права. Убедена съм.
Тя отвори уста и аз усетих нотка на раздразнение у нея. Защо става така? Щом някое
момиче каже, че някое момче я притеснява, следват възклицания от рода на: „О, да, той те
харесва!", сякаш това обяснява всичко?
Забелязала изражението ми, Рей тутакси затвори уста и свали следващата фотография.
Казах:
- Той ме плаши и искам да надникна в досието му. Да видя дали има причина да се
притеснявам. Дали той има, нали се сещаш, някакъв проблем.
- Умно. Извинявай. Щом те плаши, имаш право. Не исках да се шегувам с това. Сериозно
е. Довечера ще разполагаме с всички факти.
В Лайл Хаус всички си лягахме в девет, а час по-късно гасяха лампите, сестрите се