оттегляха и правилото „Никакви разговори!" влизаше в сила.
Във всеки край на горния етаж имаше спалня за сестрата, която отговаря за съответната
част. Лиз ми беше казала, че няма врата, която да свързва спалните на момчетата и
момичетата, ала според Рей стаите на сестрите бяха свързани с врата, което им даваше пълен
достъп до целия етаж в случай на нужда.
Така че, когато Рей се кълнеше, че госпожа Талбът заспивала бързо и спяла много дълбоко, тя трябваше да вземе предвид и госпожица Ван Доп. Беше рисковано да се опитаме да проникнем в кабинета по-рано през нощта. Рей нагласи спортния си часовник да звънне в 2:30 и легнахме да спим.
В 2:30 в сградата беше тихо и спокойно. Твърде тихо и твърде спокойно. Всяко изскърцване на пода гърмеше като изстрел. А в старите постройки дъските неизменно скърцат.
Рей ме последва в кухнята, отворихме хладилника и взехме две кутии плодов сок, които
поставихме на плота. Аз отворих вратата на килера, запалих лампата и се върнах в коридора,
като оставих и двете врати открехнати.
Кабинетът на д-р Джил беше в западния край, до стълбите за момчешките спални. Още
преди седмица Рей беше проверила ключалката. Отключваше се с най-обикновен ключ за
вътрешни врати, беше просто, като да пуснеш монета и да отвориш. Поне тя така ми бе
казала. Никога не ми е трябвало да отключвам вътрешна врата - вероятно защото нямах нито
братя, нито сестри. Ето защо само наблюдавах и запомнях. Така обогатявах житейския си
опит.
Веднъж Рей видяла как д-р Джил бе извадила нейното досие по време на събеседването си
с нея, така че знаеше къде ги държи. Кабинетът разполагаше с комплексен принтер, което
улесняваше работата ни. Аз пазех на вратата. Единствената засечка стана, когато копирахме
страниците - главичката на скенера вдигна шум и ме изнерви. Но те трябва да са били
кратки, защото докато надзърна, тя ги беше копирала и ги подреждаше в папката.
Подаде ми два листа, сгънати на две, после върна досието в чекмеджето. Измъкнахме се
заднешком от стаята. Когато тя отново заключи вратата, непогрешимият шум от скърцане на
дъски ни накара да замръзнем на място. Последва миг тишина. После пак се чу изскърцване.
Някой слизаше от момчешките спални.
Ние изчезнахме, като тичахме с боси крака надолу по коридора. Втурнахме се през
открехнатата врата в кухнята и оттам - в килера за провизии.
- Хайде - изсофлирах аз. - Просто вземи нещо от рафта.
- Не мога да намеря бисквитките от оризено брашно. Знам, че миналата седмица бяха тук.
- Вероятно момчетата - млъкнах, после прошепнах:
- Някой идва. Лампата!
Тя щракна ключа, а аз затворих вратата, като оставих съвсем тесен процеп. Погледнах през
него и видях Дерек да влиза в кухнята. Не светна лампите; заоглежда се, а луната огряваше
лицето му. Погледът му обходи цялата кухня и се спря върху вратата за килера.
Бутнах я и излязох.
- Бисквитка? - попитах и му подадох кутията.
Той ме погледна и за миг ми се стори, че отново съм долу в мазето и политвам към пода.
Усмивката ми се стопи и аз мушнах кутията в ръцете му.
- Тъкмо си похапвахме - каза Рей.
Той продължи да ме гледа с присвити очи.
- Ще взема сока - рече Рей и се плъзна покрай мен.
Дерек хвърли поглед към кутиите, които бяхме оставили на плота. Доказателство, че
наистина бяхме нападнали кухнята. Аз измислих плана, като си мислех, че е много хитър, но
когато погледът му си върна към мен, косата ми настръхна и разбрах, че
номерът ни няма да
мине.
Пристъпих напред. За миг той остана неподвижен и аз чувах само дишането му, усещах
огромните му размери, надвесени над мен.
Той отстъпи встрани.
Когато минавах покрай него, той взе една опаковка от кутията и ми я подаде:
- Забрави ги.
- Да. Благодаря.
Взех я и изтичах в коридора, следвана от Рей. Дерек тръгна след нас, но зави в другата
посока, към момчешкото отделение. Преди да започна да се качвам по стъпалата, погледнах
надолу по коридора. Той бе застанал пред кабинета на д-р Джил и се взираше във вратата.
Останахме да лежим на тъмно в леглата си поне четвърт час - достатъчно дълго, за да
може Дерек да реши дали да ни обади на сестрите, или и той да отиде да спи. Пръстите ми
се докосваха до листата, които бях напъхала в колана на пижамата си. Накрая Рей се сгуши
до мен в леглото с фенерче в ръка.
- Измъкнахме се на косъм - забеляза тя.
- Мислиш ли, че ще каже на сестрите?