сякаш бях петгодишно момиченце. Не разбирах защо се тревожи толкова. Дори не . бях
показала белезите си. Но колкото повече . противоречах, толкова повече тя побесняваше и
вече започвах да мисля, че може би тук не ставаше въпрос за някакво си момче, което ме бе
хванало за ръката. Тя се гневеше на баща ми, задето замина, на училището ми, задето ме
накара да постъпя в този дом и тъй като не можеше да им се опълчи, леля ми бе намерила
човек, когото да обвини за състоянието ми, бе открила проблема, който би могла да реши вместо
мен.
- Моля те, недей - казах аз в колата, която работеше на празен ход на алеята пред Лайл
Хаус. - Не е направил нищо. Моля ти се. И без това е достатъчно трудно.
- Ето защо аз няма да го правя по-трудно, Клоуи. Няма да викам бедите, а ще ги
превъзмогвам. - Тя се усмихна. - Превантивна медицина.
Стисна ме за коляното. Аз погледнах през страничното стъкло, а тя въздъхна и загаси двигателя.
- Обещах ти да бъда дискретна. Знам как да се справям с деликатни проблеми като този,
защото последното нещо, което желае жертвата, е да я обвинят, че много дърдори.
- Аз не съм жер.
- Този Дерек никога няма да разбере откъде е дошло оплакването. Дори сестрите няма да
узнаят, че си споделила с мен. Внимателно ще привлека вниманието им върху собствените
ми професионални наблюдения.
- Дай ми само два дни и.
- Не, Клоуи - строго изрече тя. - Ще разговарям със сестрите и ако е необходимо ще се
обърна и към администраторите. Би било безотговорно от моя страна да не го направя.
Обърнах се с лице към нея и отворих уста да възразя, ала тя вече бе слязла от колата.
Когато се прибрах, Тори се беше върнала. Беше вече на себе си, в обичайното си
настроение.
Ако аз пишех сценария за тази сцена, щях да се съблазня да променя героите до известна
степен. Млада жена вижда как отвеждат единствената . приятелка, отчасти поради неин
донос. Когато съквартирантите . се съюзяват помежду си и се стараят да я изведат от
депресията ., като . засвидетелстват своята подкрепа и загриженост, тя осъзнава, че
приятелката, която е изгубила, не е единствената . приятелка и се заклева да стане по-добра и
по-мила с околните.
В реалния живот обаче хората не се променят за една нощ.
Още в началото на първия час Тори ми заяви, че съм седнала на мястото на Лиз и че подобре
ще е да не се държа така, сякаш Лиз няма да се върне. После излезе след мен и Рей в
коридора.
- Закуси ли добре с леличката си? Предполагам, че родителите ти са твърде заети, за да
дойдат?
- Мама със сигурност щеше да дойде. Но малко . е трудно, тъй като е
мъртва и среща спънки.
Тутакси последва ответен удар. Окото . не мигна.
- И какво направи, за да заслужиш отпуската, а, Клоуи? Така ли те възнаградиха, задето
им помогна да се отърват от Лиз?
- Тя не... - започна Рей.
- Като че ли ти си по-добра от нея, Рейчъл. Дори не изчака постелята на Лиз да изстине и
се търкулна в нея с новата си приятелка. Е, Клоуи, как върви специалното лечение?
- Не е специално - отвърна Рей. - Майка ти непрекъснато те взема от тук и те води
някъде. А при Клоуи това най-вероятно е награда за добро поведение. Докато случаят с теб е
различен - майка ти е в борда на директорите.
На нашата възраст „да имаш добро поведение" не е пример, който трябва да следваш. Но
ноздрите на Тори се разшириха, лицето . се изкриви, сякаш Рей бе изрекла
най-голямата обида на света.
- Така ли? - каза тя. - Е, затова пък не виждаме твоите родители да идват при теб, така ли
е, Рейчъл? Колко пъти са те посетили откакто си тук? Да видим. о, правилно, нула пъти. -
Тя оформи нула с палеца и показалеца на ръката си. - А това няма нищо общо с лошото
поведение. Те просто не се интересуват от теб.
Рей я притисна до стената. Тори нададе оглушителен писък.
- Тя ме изгори! - викаше Тори и се държеше за рамото.
- Блъснах те.
Госпожица Уенг излетя от класната стая в коридора, следвана от Саймън и Дерек, които
бяха останали след часа да обсъдят домашните си.
- Рей ме изгори. В себе си има кибритени клечки или нещо подобно. Вижте, вижте.
Тори дръпна надолу деколтето на фланелката си.
- Спри, Тори, не се разсъбличай - каза Саймън и закри очите си с длан. -Моля те.
Откъм Дерек се чу тихо боботене, което при добро желание би могло да се приеме и като
смях.
Рей вдигна ръце във въздуха.
- Не нося клечки. Нито запалка. Не крия нищо в ръкава си.