изпълнено.
- Дерек, кажи ..
- Спри, разбрахме ли се? Тя не се интересува. Даде ми ясно, дори много ясно да разбера.
А сега да се махаме, преди някой да ме е видял с нея и отново да ме нахокат.
- Клоуи! - гласът на госпожа Талбът проехтя в двора.
- Точно навреме - измърмори Дерек. - Сигурно разполага с екстрасензорна програма.
- Една минута - викнах . в отговор аз и се придвижих встрани, така че да ме види.
- Тичай - каза Дерек, щом чухме вратата да се затръшва. - Нали не искаш да закъснееш за
лекарствата си?
Аз се намръщих, обърнах се и описах широк полукръг около тях, за да ги заобиколя и да се
прибера. Саймън измърмори нещо под носа си, сякаш говореше на Дерек.
Пред мен се изви дим. Аз отстъпих назад. Той се носеше над земята като паднала ниско мъгла.
- Саймън! - просъска Дерек.
Обърнах се към тях, като сочех с пръст мъглата.
- Какво е това?
- Кое? - проследи пръста ми Дерек. - Ха! Трябва да е призрак. Не, почакай, нали уж не
виждаше духове? Получаваше халюцинации. Тогава сигурно халюцинираш.
- Това не е.
- Нищо не е, Клоуи. - Той мушна ръце в джобовете си и се залюля на пети.
- Игра на въображението ти, както всичко останало. А сега бъди добро дете и тичай да си изпиеш
лекарствата. Не се тревожи, от сега нататък няма да се приближавам до
теб. Изглежда сгреших. Много сгреших.
Искаше да каже, че ме е преценил погрешно. Че не заслужавам неговото внимание. Свих ръце в
юмруци.
- Внимавай, Клоуи. Да не ме удариш. Тогава ще трябва да те обадя.
Саймън излезе напред.
- Стига, Дерек. Тя не те е обадила.
- Отлично го знае - намесих се аз, като гледах Дерек право в очите.
- Дразни ме. Той е кретен и побойник и за каквито и „тайни" да ми се присмива, моля! Може да ги запази за себе си. Прав е. Аз не се интересувам.
Извърнах се, отидох до товарната количка и я хванах за дръжките.
- Недей - каза Саймън. - Аз ще я взема.
- Тя вече я взе.
Обърнах се и видях, че Дерек е поставил ръка върху рамото на Саймън.
Саймън отблъсна ръката на брат си.
- Клоуи.
Аз се отправих с количката към къщата.
18
Влязох през задната врата и се сблъсках с Тори.
- Забавляваш се като изхвърляш боклука ли? - попита тя.
Погледнах назад през набраните перденца и видях само Саймън до бараката. Бих казала,
че ако тя погледнеше по-отблизо, щеше да разбере, че Дерек също беше там. Ала не виждах
какъв е проблемът.
Дерек ме обвиняваше, че съм му навлякла неприятности. Саймън ме обвиняваше, че съм
навлякла неприятности на Дерек.
Ако и Тори започнеше да ме обвинява, че съм отвлякла въображаемото . гадже, нека го
направи. Нямах сили дори да мисля за това.
Рей беше мълчалива през целия следобед. Коментарите на Тори относно родителите .
очевидно . бяха подействали потискащо. През междучасието ни разрешиха да се качим горе
и преди часовете да преместим останалите фотографии в нашата стая.
- Благодаря за помощта - каза тя. - Знам, че не му е точно сега времето да довърша
преместването си, то ако оставя някоя фотография, Тори ще я изхвърли, защото ще си каже, че
повече не я искам.
Погледнах към снимката, която беше най-отгоре - около тригодишно русокосо момиченце
и малко по-голямо момченце с вид на американски туземец.
- Очарователна. Твои приятели ли са? Деца, за които си се грижила?
- Не, това са по-малкото ми братче и сестриче.
Сигурна бях, че лицето ми е пламнало - започнах да пелтеча и да се извинявам.
Рей се засмя.
- Не се извинявай. Аз съм осиновена. Майка ми била от Ямайка. Поне така са ми казали.
Била съвсем млада, когато ме родила, затова трябвало да ме даде за отглеждане. Това - и тя
посочи една снимка на двойка бели хора на плажа - са мама и татко. А това тук - пръстът .
посочи момиче с испанска кръв, което бе направило физиономия, специално за пред
камерата с Патето Доналд, - е сестра ми Джес. Тя е на дванайсет. Онзи -тя махна с ръка
към червенокосо момче със сериозно изражение на лицето - е брат ми Майк. Осемгодишен.
Както виждаш, многонационална фамилия.
- Пет деца? Леле!
- Двете с Джес сме осиновени. Другите са храненици. Мама обича малките деца. - Тя
млъкна и додаде:
- Е, поне на теория.
Влязохме в моята стая. Тя взе снимките от ръката ми и ги постави върху скрина си.
Избута настрана своя Nintendo DS и пръстите . изтропаха по надрасканата пластмаса на
конзолата.
- Нали знаеш как се отнасят някои деца към новата си електронна придобивка? В течение