под банята. Така че се качих на горния етаж, включих я на „ПиктоЧат" -общуване чрез
рисунки - и се помолих да успея да се свържа със Саймън.
Успях.
Използвах острието, за да изпиша посланието си: „Да поговорим ли?"
Той драсна чертичка и написа: „Д", последвана от картинка, която след миг разпознах
като око. Да, той искаше да поговорим, но Дерек не сваляше очи от него.
Преди да отговоря на това съобщение, той изпрати друго. „Д. 20"? - кутийка, върху която
пишеше „сапун", а думата бе заобиколена с мехурчета. Отне ми малко време, но накрая го
разчетох така: „Дерек ще вземе душ към осем".
Той изтри съобщението, изписа „20", после „двор". Да го чакам навън в осем.
Изпратих му потвърждение.
19
В 19:50 помагах на Рей да изпразни миялната машина. От хола дочух как Саймън питаше
дали може да излезе в задния двор и да си поиграе с баскетболната топка, да понаправи
малко кошове, докато Дерек е под душа. Госпожа Талбът го предупреди, че вече се стъмва и
че не може да остане дълго навън, но изключи алармата и го пусна да излезе. Щом
изпразнихме миялната машина, казах на Рей, че ще се видим по-късно и се промъкнах след
него.
Както предупреди и госпожа Талбът, вече се здрачаваше. В дъното на продълговатия двор
се извисяваха клонести дървета, които хвърляха своите сенки - от тях ставаше още по-тъмно.
Баскетболният кош бе над покрита с бетон площадка извън обсега на входната лампа, така
че виждах само бялото петно от ризата на Саймън и чувах тупкането на топката, когато той
дриблираше. Заобиколих го.
Той не ме видя, продължи да дриблира с вперени в топката очи и сериозно лице.
Като се движех в сенките на дърветата, аз се приближих и зачаках да ме забележи. Щом
ме видя, той подскочи, сякаш се стресна, после ме повика с ръка на едно още по-тъмно
място, което се намираше зад коша.
- Наред ли е всичко? - попитах. - Изглеждаш. вглъбен.
- Замислил съм се - погледът му пробяга по оградата. - Нямам търпение да изляза от тук.
Както и всички останали, но.
- Рей каза, че отдавна си в дома.
- Може и така да се каже.
В очите му пробяга сянка, сякаш ясно виждаше бъдещето си, но така и не забелязваше края
на престоя си тук. Аз поне имах къде да отида. А те бяха под грижите на детски агенции.
Къде щяха да отидат, когато излязат от дома?
Той силно удари топката и се усмихна.
- Губя ти времето, нали? Остават ми още десет минути, преди Дерек да ме открие. Като
начало, искам да ти кажа, че съжалявам.
- Че защо? Не си направил нищо.
- Заради Дерек.
- Той е твой брат, но ти не отговаряш за постъпките му. Не можеш да го спреш. - Аз
кимнах към къщата. - Защо не искаш да ни види? Ще побеснее ли?
- Няма да се зарадва, но. - Той улови изражението на лицето ми и рязко се засмя. -
Искаш да кажеш, че се страхувам да не ме набие ли? Няма начин. Дерек изобщо не е такъв.
Когато се разбеснее, той се отнася с мен така, както се отнася и с останалите - престава да
ми обръща внимание. Не е толкова страшно, но не, не желая да го ядосвам, щом може да
мине и без това. Просто. - Удари топката още веднъж, без да отлепя поглед от нея. Само
след миг се спря и я заподхвърля от ръка на ръка. - Вече е ядосан, задето го защитих - мрази
да го защитавам - и когато сега разговарям с теб, когато се опитвам да ти обясня как стоят
нещата, а пък той не желае да ти обяснявам.
Завъртя топката на върха на пръста си.
- Виждаш ли, Дерек не е като другите.
Помъчих се да не изглеждам изненадана.
- Когато той реши, че ти може би наистина виждаш духове, трябваше да му кажа: „Разбира
се, брат ми, нека поговоря с нея." Но аз се отнесох към него. е, по различен начин. Дерек
не знае кога да отстъпи. За него всичко е просто като две и две. Ако не можеш сам да си
направиш сметката, а не го слушаш, когато той ти подсказва отговора, той ще продължи да
те блъска, докато се осъзнаеш.
- Писъците и бягството няма да помогнат.
Той се засмя.
- Хей, ако Дерек ми се нахвърли, и аз ще се разпищя. А пък и ти не си плю на петите, нали
така? Изправи се срещу него, с което, повярвай ми, той не е свикнал. -Ухили се. - Браво на
теб. Така трябва да постъпваш. Не се връзвай на глупостите му.
Отново стреля в коша. Топката грациозно се промуши през обръча.
- Значи Деред мисли, че съм. некромантка?
- Виждаш духове, нали така? Някакъв мъртвец, който ти говори, преследва те, моли те за