математиката.
- Забранено е да влизам във вашето крило. Ще ми разреши ли да се кача и да остана
насаме с момче?
- Просто . кажи, че е за математиката. Тя няма да се усъмни.
Защото той има проблеми с математиката, предположих аз.
- Всичко ще е. наред, нали? Ти и аз не бива да.
- Кажи ., че и Саймън ще бъде с нас. И говори с Талбът, а не с Ван Доп.
22
През деня двете с Рей не си говорихме много. Не че се държеше неприятно, не беше
такава. В часа седеше до мен и ми задаваше въпроси, но не си бъбрехме, не се кикотехме,
нито се мъкнехме заедно. Днес ние бяхме съученички, а не приятелки.
Преди вечеря, когато обикновено се шляехме навън или си пишехме заедно домашните, тя
взе учебниците си, оттегли се в трапезарията и затвори вратата.
След като се навечеряхме, аз я последвах в кухнята с мръсните чинии.
- Мой ред е за прането - казах. - Имаш ли минутка да ми покажеш как се пуска
машината? - Снижих глас. - Искам да поговорим.
- Разбира се - сви рамене тя.
***
- Извинявай, че не ти казах - започнах аз, докато тя ми показваше кой бутон за какво е.
- Аз. Много ми е трудно.
- Защо? Можеш да разговаряш с мъртвите. Не е ли страхотно?
Въобще не беше страхотно - беше ужасяващо. Но не исках да се оплаквам. Не ми се щеше да
цивря.
Пъхнах първото количество в машината и добавих прах за пране.
- Олеле! Подът ще се покрие със сапунена вода.
Тя грабна кутията с перилния препарат от ръцете ми, изгреба част от праха и го върна обратно.
- Щом имаш доказателства, че виждаш духове, защо просто не им го кажеш? Напълно логичен
въпрос, но само като си го помислих, някъде дълбоко в мен инстинктът ми започна да крещи: „Не им казвай! Никога!".
- Аз. не искам да знаят истината. Още не. Не и докато съм тук.
Тя кимна с глава и остави кутията настрана.
- Джил няма никакво въображение. Ще те държи заключена тук, докато спреш с тези
„глупости с духовете". По-добре задръж историите си за призраци за след
като излезеш от
дома.
Двете мълчаливо сортирахме единия кош с прането и аз казах:
- Причината, поради която те доведох тук да разговаряме, е, че наоколо броди един дух.
Тя бавно се извъртя да огледа, като навиваше една фланелка около ръката си, сякаш беше
боксьор, който се готви за схватка.
- Не в момента. Искам да кажа, че тук имаше един дух. Същият, когото чух снощи.
Преди да се появи Лиз. Цял ден се мъчех да не мисля за нея. Щом ми се появяваше, това не
означаваше ли, че.
Защо ли не попитах госпожа Талбът кога ще мога да говоря с Лиз? Нима се боях от отговора .?
- .каза той?
Разтърсих глава и се обърнах към Рей.
- Хм?
- Какво ти каза духът?
- Не можах да разбера. Непрекъснато изчезва. Мисля, че е поради лекарствата, които вземам. Но
настоя да отворя тази врата.
Посочих натам. Тя извъртя глава с такава бързина, че потрепери и започна
да разтрива врата си.
- Коя врата? - светнаха очите .. - Заключената врата в мазето ли?
- Да, знам, че звучи като клише. Ууу, не влизай в заключената стая, момиченце!
Рей вече се бе отправила към нея.
- Мислех си, че може би бихме могли, нали знаеш, да проверим какво има
там - казах аз. -
Да отворим вратата.
- Ами, разбира се. Ако бях аз, досега да съм я отворила. - Тя разклати дръжката .. - Как
можеш да живееш в такова напрежение?
- Като начало мога да ти заявя: сигурна съм, че вътре няма нищо.
- Тогава защо стои заключена?
- Защото там складират неща, с които не желаят да имаме нищо общо.
Градински столове.
Зимни завивки и постелки. Коледни украси.
- Трупове на деца от Лайл Хаус, които не са се завърнали по домовете си. Тя се захили, но като
си помислих за Лиз, замръзнах на място.
- Божичко! Шегувам се. Такова дете си.
- Не, просто съм гледала твърде много филми.
- Това също - тя се върна при рафтовете за пране и се разрови в една
кутия. - Още една
брава, която дори шестгодишно момиченце може да отвори с кредитната си карта.
- Колко са шестгодишните момиченца, които разполагат с кредитни карти?
- Обзалагам се, че Тори е била една от тях. - Тя повдигна някаква гъба, поклати глава и я
пусна обратно в кутията. - Богаташки деца, които използват кредитните си карти, за да си
купят нов чифт „Тимбс". Поставят на вратите евтини заключалки, защото знаят, че който и