да е, ще натисне бравата, ще възкликне „Ха, заключено е" и ще отмине.
- Това е.
Тя ме спря с поглед.
- Нечестно? О, точно така си постъпвала и ти, момичето ми. - Размаха във въздуха
някакво картонче, етикет от нова риза.
- Няма да е идеално - мърмореше тя, докато го вкарваше между вратата и рамката. - Но
ще. - разклати картончето и изруга. - А може би. - рязко го прекара до долу и то шумно
се скъса на две половинки - .няма да стане.
Последваха още ругатни, някои от които чувах за първи път.
- Остана едно парченце. Ето, дай на мен.
Улових единия му край с нокти, което щеше да стане много по-лесно, ако бяха по-дълги.
Но когато дойдох на себе си в болницата, видях, че са изрязали ноктите ми до кожата, сякаш
се притесняваха да не би да се самоубия чрез издиране. Успях да подхвана картончето,
дръпнах го. и откъснах още едно парченце, като оставих останалото вклинено вътре,
където никакви нокти, колкото и да са дълги, не можеха да го достигнат.
- Имам усещането, че някой не желае да влизаме там - забеляза Рей.
Помъчих се да се засмея, но откакто бе изрекла думата „трупове", настроението ми се бе
скапало.
- Ще ни трябва ключ - каза тя и се изправи. - Може да виси на връзката заедно с ключа за
кухненския килер.
- Ще я донеса.
Когато влязох в кухнята, заварих Дерек да бърника в кошницата с плодовете. Вратата се
отвори безшумно, а той беше с гръб към мен. Идеална възможност да му го върна.
Пристъпих бавно и безшумно към него, не смеех да си поема дъх.
- Ключът, който търсиш, не е на тази връзка - изрече той, без да си
обърне главата.
Замръзнах на място. Той изрови една ябълка, отхапа я и тръгна към
хладилника, мушна
ръката си зад него и измъкна магнетизираната връзка ключове.
- Опитай с тези - той ги пусна в ръката ми и се запъти към кухненската врата. - Нямам
представа каква ви е работата тук, но другия път, когато искате да отворите някоя заключена
врата, не я дърпайте толкова силно, сякаш искате да съборите къщата. Отнесох ключовете долу,
но не казах на Рей, че Дерек знае какво се каним да правим.
Страхувах се да не би да се откаже от плана ни. Пък и не беше в стила на Дерек да бърбори
много. Поне така се надявах.
Докато Рей опитваше ключовете, аз си масажирах задната част на врата, изкривила лице
от тъпата пулсираща болка, която застрашаваше да обхване цялата ми глава. Нима дотолкова
се бях развълнувала от възможността да видя какво се крие зад заключената врата?
Разкърших рамене и се опитах да се отърся от болката.
- Ето го - прошепна Рей.
Тя отвори вратата и от другата страна се разкри.
Празния килер. Рей прекрачи прага и влезе. Последвах я. Килерът бе толкова тесен, че
едва побираше и двете ни.
- Аха! - рече Рей. - Много странно. Кой прави килер, без да слага нищо в него и го държи
заключен? Тук има някаква уловка. - Тя почука по стената. - Олеле! Бетон. Боядисана
бетонна стена. Смаза ми кокалчетата на пръстите. - Заопипва и другите стени. - Не
разбирам. Къде е останалата част от мазето?
Потърках слепоочията си, които бяха започнали да ме болят.
- Това е полу-мазе. Леля ми живееше в стара викторианска къща, преди да . писне от
ремонти и да се премести в жилищен блок. Разказваше, че когато построили къщата, изобщо
нямало мазе, само ниско пространство под основите. После някой изкопал перално
помещение. Имала сериозни проблеми с течовете от водопроводните тръби и други такива.
Може би затова това тук е празно и заключено. За да не може никой да го използва.
- Добре, де, тогава защо твоят дух настоява да го отвориш? Какво ще видиш?
Неизползваемо складово пространство ли?
- Казах ти, че вероятно не е нещо важно.
Думите ми прозвучаха по-рязко, отколкото ми се искаше. Отново разкърших рамене и
разтрих врата си.
- Какво има? - Рей постави длан върху ръката ми. - Божичко, момиче, кожата ти е настръхнала
като на пиле.
- Хладно е.
- Може да те тресе.
Кимнах с глава, ала не усещах студ. Бях просто. нащрек. Като котка, която усеща заплаха и
козината . настръхва.
- Тук има нечий дух, нали? - попита тя и се огледа. - Опитай да се свържеш с него.
- Как?
Тя ми хвърли бърз поглед.
- Като начало го поздрави.
Казах „Здравей!"
- Продължавай - насърчи ме Рей. - Захвани разговор.
- Здрасти! Има ли някой тук?
Тя обели очи. Не . обърнах внимание. И без това се чувствах доста глупаво.
- Ако има някой, бих искала да разговаряме.