- Затвори си очите - наставляваше ме Рей. - Съсредоточи се.
Нещо ми говореше, че трябва да е по-сложно от това да затворя очи и да се съсредоточа, за
да започна да разговарям с призрака. Но нищо по-добро не ми идваше на ум. Затова
направих един опит.
- Нищо - обадих се след миг.
Когато отворих очи, някаква фигура се стрелна покрай мен, но бързо като мъгла. Извъртях
се и се опитах да я проследя с поглед, ала тя изчезна.
- Какво? - попита Рей. - Какво видя?
Затворих очи и се помъчих да изровя видяното от паметта си. Само след миг то се появи.
Видях мъж, облечен в сив костюм, гладко избръснат, с мека шапка и с рогови рамки на
очилата. Сякаш бе излязъл от петдесетте години на миналия век.
Казах, какво съм видяла.
- Но само за миг. От лекарствата е. Днес трябваше да ги взема, но те като че ли. ми
пречат да приема цялата картина. Получавам само кратки проблясъци.
Бавно се обърнах и присвих очи, силно се съсредоточих, като внимавах да не пропусна и
най-слабото трептене на въздуха. Докато се въртях около оста си, ударих с рамо вратата, тя
се блъсна в стената със странен метален звук.
Махнах с ръка на Рей да се отстрани, дръпнах вратата и надникнах отзад. Тя се промуши, за да погледне.
- Май пропуснахме нещо, а? - ухили се тя.
Килерът беше толкова тесен, че когато вратата се отвори, покри цялата лява стена. Като
погледнах зад нея, видях, че на стената е закрепена метална стълба. Тя стигаше малко под
тавана на помещението, където малката сива врата едва се забелязваше, тъй като циментът .
се сливаше с този на бетонната стена. Качих се на стълбата. На вратата имаше само резе.
Като я блъснах малко по-силно, тя се отвори и разкри друго тъмно помещение.
Лъхна ни воня на застояло.
Миризмата на разкапващ се мъртвец.
Точно така. Сякаш знаех как миришат мъртъвците. Единственият труп, който бях виждала,
бе на майка ми. Но тя не миришеше на мъртвец. Миришеше на мама. Отърсих се от
спомените си.
- Мисля, че вътре може само да се пропълзи - казах. - Като в старата къща на леля. Чакай
да погледна.
- Хей - дръпна ме отзад за блузата тя. - Не бързай толкова. Вътре е ужасно тъмно.
твърде тъмно за човек, който спи с вдигнати транспаранти.
Прокарах ръка по пода. Влажно, един пръст мръсотия. Опипах стената.
- Мръсно тясно място - забелязах аз. - Няма електрически ключ. Ще ни трябва
електрическо фенерче. Видях едно.
- Знам. Трябва да изляза и да го донеса.
23
Рей се върна, разпери ръце встрани и каза:
- Познай къде го скрих.
Дори се завъртя, но аз тъй и не забелязах по-голяма издутина, където може да е
фенерчето. Тя се ухили, насочи ръце към долната предна част на блузата си и като фокусник
го измъкна измежду чашките на сутиена си.
Засмях се.
- Цепката ми е страхотна - каза тя. - Като таен джоб е.
Пъхна го в ръката ми. Насочих лъча му към тъмния отвор. Мръсния под се простираше
навътре, докъдето стигаше светлината. Разклатих фенерчето. Лъчът се блъсна в нещо от
лявата ми страна. Метална кутия.
- Виждам някаква кутия - казах. - Но оттук не мога да я достигна.
Изкачих и останалите две стъпала и пропълзях вътре. Вонеше на мръсотия и вкиснато,
сякаш години наред никой не бе влизал тук.
Таванът бе много нисък и аз трябваше да се придвижвам в клекнало положение. Завих към
кутията. Беше от тъмносив метал с капак, който изцяло се махаше - като на кутия за
подаръци.
- Заключена ли е? - прошепна Рей. Беше се качила по стълбата и надничаше вътре.
Преместих светлината така, че да виждам капака. Нямаше и следа от ключалка.
- Хайде, отвори я - каза тя.
Застанала на колене, аз закрепих фенерчето между краката си. Забих пръсти под капака.
- Хайде, хайде - бързаше Рей.
Не обърнах внимание. Желанието на призрака беше да вляза тъкмо в тази стая. Не се
съмнявах в това. А кутията бе единственото, което видях на пустото и тъмно място.
Бях виждала подобни кутии във филмите, а онова, което те съдържаха, не беше никак
приятно. Обикновено ставаше въпрос за части от човешко тяло.
Но аз на всяка цена трябваше да разбера. Капакът се поразмърда и спря. Разклатих го.
Повдигна се от едната страна, ала от другата заяде. Опипах ръба с пръсти, като се мъчех да
разбера какво го спира. Беше листче хартия.
Дръпнах го и то се скъса, а в ръката ми остана само едно ъгълче. Върху него бе написано
нещо, но бяха останали само части от думите. Открих останалата част от листа, заклещена