между капака и кутията и я дръпнах, докато с другата ръка повдигах капака. Още едно рязко
движение - и листът се освободи. както и капакът, който излетя във въздуха и падна в
скута ми. Преди да реша дали искам да надникна вътре, аз вече я оглеждах с ококорени очи.
- Документи ли? - попита Рей.
- Приличат на. досиета.
Взех една папка, на която пишеше „2002" и измъкнах пачка листа. Зачетох първия.
„Данъци за недвижими имоти". Разлистих и останалите страници.
- Документи, които не трябва да се изхвърлят. Поставили са ги в огнеупорна кутия и са я
пъхнали на това място. Вратата вероятно е заключена, за да не си пъхаме носа където не ни е
работа.
- Или пък призракът не е имал точно това предвид. - Което означава, че трябва да има и
нещо друго.
В продължение на десет минути двете пълзяхме из помещението, ала намерихме само
един умрял плъх, който вонеше толкова гадно, че за малко да се издрайфам.
- Да тръгваме - предложих аз. - Тук няма нищо, при това е студено.
Рей насочи светлинния лъч в лицето ми. Ударих я по ръката, за да го отмести.
- Няма нужда да се държиш толкова надуто - рече Рей. - Исках само да кажа, че не е
студено.
Взех дланта и я поставих върху ръката си.
- Виждаш ли колко ми е студено? Усещаш ли колко е настръхнала кожата ми? Усещаш
ли?
- Не казвам, че не.
- Аз тръгвам. Щом искаш, остани.
Запълзях към изхода. Когато Рей ме сграбчи за крака, аз рязко се дръпнах и тя за малко да
се прекатури отгоре ми.
- Какво ти става? - попита.
Разтърках ръцете си. Напрежението бе опънало нервите ми до краен предел. Челюстите
ме боляха и аз осъзнах, че стискам зъби, колкото ми държат силите.
- Аз просто. нищо ми нямаше, но сега. Искам само да изляза навън.
Рей допълзя до мен.
- Изпотила си се. Хем се потиш, хем трепериш. А очите ти блестят, сякаш те тресе.
- Може и да ме втриса. Хайде да.
- Тук има нещо, нали?
- Не, аз. - млъкнах и се огледах. - Може би. Не знам. Просто, трябва да тръгвам.
- Добре - тя ми подаде електрическото фенерче. - Ти водиш.
В мига, в който пръстите ми се сключиха около фенерчето, то започна да
премигва. Само след няколко секунди то вече излъчваше слаба жълтеникава светлина.
- Кажи ми, че батериите сдават багажа - прошепна тя.
Побързах да . го върна. Светлината се засили, но само за миг. После изгасна и ние
потънахме в мрак. Рей изруга. Чу се драскане на клечка. Припламна светлина. Лицето на Рей
грейна зад пламъка на кибритената клечка.
- Знаех си, че някога ще ми потрябва - забеляза тя. - Сега.
Тя млъкна с вторачен в пламъка поглед. Взираше се в него като дете, хипнотизирано от лагерния
огън.
- Рей - повиках я аз.
- О, да, извинявай.
Тя буйно разтърси глава. Вече до изхода чух вратата на мазето да се отваря.
- Клечката! - прошепнах аз.
- Да.
Изгаси я. Не я размаха, нито я духна, а похлупи пламъка с длан. После хвърли мъртвата
клечка и кибритената пачка през рамото си.
- Момичета? - повика ни госпожа Талбът от най-горното стъпало. - Написахте ли си
домашните?
Домашните. Саймън и Дерек. Погледнах часовника си. 19:58.
Бързо изпълзях навън.
24
Знаех, че Рей бе разочарована от онова, което намерихме - или което не успяхме да
намерим. Чувствах се странно виновна, като актьор, който не е успял да забавлява
публиката. Но тя не се усъмни, че съм видяла призрак, нито че той ми е казал да отворя
вратата и аз . бях благодарна за това.
Върнах ключа, измих се, после намерих госпожа Талбът и . казах, че се качвам горе да се
занимаваме по математика с Дерек и че Саймън ще бъде с нас. Тя се поколеба, но само за миг и
ме отпрати.
Взех новопристигналия текст по математика от стаята си и отидох в крилото на
момчетата. Вратата беше отворена. Саймън се бе проснал на леглото и четеше комикс.
Дерек се бе навел над твърде малкото писалище и си пишеше домашните.
Стаята представляваше огледален образ на нашата и се намираше в задната част на
къщата, а не в предната. Стените на Саймън бяха покрити с нещо, което ми се стори
страници, откъснати от книга с комикси, но когато се загледах, видях, че са нарисувани на
ръка. Някои бяха черно-бели, но повечето бяха цветни, направени в стил, който не беше чист
„манга", нито истински комикс. Съймън непрекъснато попадаше в неприятни ситуации
поради навика да си драска в час. Чак сега разбрах какво е правил.
Стените около леглото на Дерек бяха голи. Върху скрина си бе натрупал книги, а по