- Ха! И кое е шведско?
- Хм, не знам. Кюфтенцата?
- Е, като че ли те ми харесват. Но вероятно не и шведски кюфтенца.
- И какво обичаш най-много?
- От предметите ли? История. Не се смей. Не съм зле и по английски език. Съчинявам
лоши хайку, които между прочем са японски стихчета.
- Знам. - Погледнах към рисунките, окачени върху неговите стени. - Трябва да си страшен
по изкуство. Тези рисунки са удивителни.
Очите му светнаха, в тъмнокафявите му ириси проблесна кехлибарено жълто.
- Не съм сигурен дали думата „удивителни" е употребена на място, но благодаря.
Всъщност не съм страшен по изкуство. Миналата година едва изкарах. Вбесих учителката,
защото през цялата година . предлагах комиксите си. Изпълнявах си задачите, но само
използвах техниките, като ги прилагах в моите работи. Тя ме взе за всезнайко.
- Но това не е честно.
- Е, когато въпреки двукратните предупреждения от нейна страна, аз продължих да .
давам нещата си, вероятно съм се държал като всезнайко. Или съм бил голям инат. Общо
взето, не съм чак толкова добър в училище - средна работа. Дерек е геният вкъщи. А аз съм
най-добър по физическо. Падам си по бягане през пресечена местност, бягане с препятствия,
баскетбол, футбол.
- О, и аз играех футбол - казах и тутакси млъкнах. - Е, преди време. Преди много време.
Тогава всички се втурвахме да гоним топката като рой пчели.
- Помня онези дни. Ще трябва да ти давам опреснителни уроци, за да си направим отбор.
Футболен клуб „Лайл Хаус".
- Много малък клуб.
- Малък, но първокласен.
Изтегнах се на леглото и се подпрях на лактите си. За последен път бях говорила насаме с
момче. ами, много отдавна, когато вече бях престанала да мисля за тях като за „другите
деца" и бях започнала да ги наричам в ума си „момчетата".
- Като стана дума за първокласни клубове - казах аз, - надявам се, че ме повика тук с цел
да отговориш на някои въпроси.
- Не ти ли е достатъчна компанията ми? - Той вдигна вежди в престорен гняв, което не се
получи поради блясъка в очите му. - Добре. Твърде дълго чакахме. Какво искаш да знаеш?
- Всичко.
Ухилихме се един на друг.
- Така. Ти си некромантка, а аз съм магьосник. Ти разговаряш с мъртвите, а аз правя
магии.
- И затова ли си тук? Направил си нещо?
- Не - отвърна той и по лицето му премина сянка. - Е, направих нещо, но не беше магия.
Нещо се случи. С Дер.
Той млъкна. От досието на Дерек вече знаех защо той е тук, макар че не можех да си призная.
- Както и да е, случи се нещо и баща ми изчезна, стана една - мътна и кървава. С една
дума - затвориха ни тук, докато измислят какво да ни правят.
И докато „излекуват" Дерек, предположих аз. Затова Саймън няма досие, нито ходи на
терапия. Беше тук, не защото има проблем. Когато баща им е заминал, властите сигурно са
довели Дерек в този дом и са решили да оставят и Саймън с него.
- Какво друго? Какъв друг вид. - затърсих да намеря правилната дума.
- Хора със свръхестествени способности. Различните видове се наричат раси. Те не са
толкова много. Най-често се срещат некромантите, магьосниците, вещиците, както наричат
момичетата, владеещи магията. Те са подобни на магьосниците, но са различна раса и не са
толкова силни като тях, поне така говорят. Какво още? Полудемоните, но не ме разпитвай за
тях, защото знам съвсем малко. Дерек знае повече. О, и шаманите. Те са добри лечители и
могат да правят астрални пътешествия.
- Астрални.?
- Да излизат от телата си. Да ходят навсякъде, подобно на призраци.
Страхотно е, когато
искаш да измамиш на изпит, или да проникнеш в момичешката съблекалня.
имам предвид
онези, които обичат тези неща.
- Аха. Каза, че Дерек знае повече за полудемоните. И той ли е полудемон?
Саймън погледна към коридора и изви главата си така, че да чуе, ако душът все още е
пуснат.
- Измъкнала си го насила от мен, разбра ли?
- Хм?
Той се обърна на една страна и бе толкова близо до мен, че можеше да докосне крака ми.
Понижи глас.
- За Дерек. Какъв е той. Ако те попита, ще кажеш, че насила си го
измъкнала от мен.
Изправих се, усетих гняв в душата си.
- Значи Дерек не желае да знам какъв е? Той, който ме нарече в лицето „некромантка" и
настоя да приема този факт? Ако не желае.
- Желае. Ще го направи. Само че е. малко сложно. Ако не го попиташ, няма да ти каже.
Но ако го попиташ.
Той вдигна очи и ме погледна с молба да не правя нещата по-трудни, отколкото са.