- Добре - въздъхнах аз. - Ето, питам. Какъв е Дерек? Полудемон?
- Не. Всъщност няма наименование за него. Мисля, че можеш да го наречеш „притежател
на гена на супермен", но би било пошло.
- Аха!
- И затова не го наричат никак. Хората като Дерек имат. много бързо физическо
развитие, би могло и така да се каже. Те са изключително силни, както сама се убеди. А и
сетивата им са по-чувствителни. Такива неща.
Хвърлих поглед към текста по математика.
- И са по-умни?
- Не, просто Дерек си е такъв. Поне така говореше баща ми.
- Баща ти е. също магьосник, предполагам. Значи познава и други. като нас?
- Да. Хората със свръхестествени способности членуват в нещо като общност. Може би
„мрежа" е по-подходящата дума. Познаваш и други, така че можеш да разговаряш с тях, да
получаваш неща, които иначе вземаш от нормалния свят. Навремето баща ми общуваше със
себеподобните си. Но вече не контактува толкова много с тях. Случиха се. някои неща.
Той замълча за миг, измъкна стърчащия от одеялото конец, после го пусна на леглото и
отново се обърна по гръб.
- Ще се върнем на това по-късно. Дълга история. Краткият отговор е: да, навремето татко
бе част от мрежата на хора със свръхестествени способности. Работеше за изследователската
компания, в която лекари и учени със свръхестествени способности се опитваха да улеснят
живота на себеподобните си. Татко е адвокат, но те се нуждаеха и от такива хора.
Всъщност така открихме Дерек.
- Открихте Дерек ли?
Саймън направи гримаса.
- Не се изразих съвсем правилно. Прозвуча така, сякаш татко е докарал вкъщи изгубено
кученце. Но тъкмо така и стана. Нали виждаш какъв е Дерек? Рядко срещан екземпляр. Та
хората, за които работеше татко - те го гледаха. Беше сирак, или пък бе изоставен от
родителите си като бебе, а те не искаха да го оставят в дом за изоставени деца, което щеше
да е много лошо, ако на дванайсет започнеше да проявява свръхсилата си. Само че в
компанията нямаше добри условия за отглеждане на деца. Дерек не говори много за живота си при тях, но аз мисля, че се е чувствал така, сякаш расте в болница. На баща ми това никак не му хареса, така че му разрешиха да отведе Дерек и да се грижи за него в дома си. Беше.
странно. Сякаш никога не бе излизал извън компанията. Неща като училище или търговски
център, дори автомагистрала го плашеха до смърт. Не беше свикнал с много хора, нито с
шума.
Той остана неподвижен, обърнал глава към коридора. Тръбите изсвистяха, когато водата спря да
шурти.
- После - изрече той.
- В момента излиза. Не може да чуе.
- О, може и още как.
Спомних си какво каза Саймън за „чувствителните сетива" на Дерек. Сега
разбрах защо
Дерек винаги знаеше за какво си говорят хората. Казах си, че трябва да
бъда по-внимателна.
Прокашлях се и заговорих с нормален тон:
- Добре, значи имаме магьосници, вещици, полудемони, некроманти, шамани и други
рядко срещани видове, като например Дерек. Права ли съм? Нямам намерение да се
разпростирам върху разните там върколаци и вампири.
Той се засмя.
- Би било страхотно.
Страхотно, да, но аз с радост оставих върколаците и вампирите за Холивуд. Бих могла да
повярвам в магии, духове и дори в астралните пътешествия, но превръщането в животни или
пиенето на кръв ми идваше малко в повече.
На устата ми напираха поне още десет въпроса. Къде беше баща им? Какво е станало с
хората, за които е работил баща му? Защо ги е изоставил? Ами майката на Саймън? Но нали
Саймън каза, че „ще се върне на това по-късно"? Да настоявам да ми разкаже всичко на мига
би било неприлично любопитство.
- Ето ни и тримата. Събрани на едно място. Това сигурно означава нещо.
- Според Дерек това е така, защото някои свръхестествени способности -като твоите и
неговите - не могат да се обяснят и хората ги причисляват към психическите заболявания.
Някои деца в домовете сигурно имат такива способности. Но повечето нямат. Трябва да
разговаряш с него по въпроса. Той ще ти го обясни по-добре.
- Добре, тогава да се върнем към моя случай. Какво искат тези духове?
Той сви рамене.
- Помощ, предполагам.
- За какво? И защо точно от мен?
- Защото можеш да ги чуеш - отговори Дерек, който тъкмо влизаше и бършеше с кърпа
косата си.
- Така значи.
- Нямах намерение да го казвам.
Вторачих се в него, ала той се обърна с гръб към мен, грижливо сгъна кърпата и я постави на