стола до бюрото.
После продължи:
- Колко некроманти, мислиш, се разхождат наоколо?
- Откъде да знам?
- Е, ако отговорът беше „доста", нямаше ли да чуеш за тях?
- По-полека, брат ми - измърмори Саймън.
- Говорим за тези в страната. - Дерек прокара гребена през косата си. -Виждала ли си
албинос?
- Не.
- Статистиката сочи, че възможността да срещнеш албинос е три пъти по-голяма от тази
да попаднеш на некромант. Представи си, че си дух. Да срещнеш некромант е като да си
изхвърлен на пуст остров и внезапно да видиш, че над теб лети самолет. Ще се опиташ ли да
привлечеш вниманието на летците? Разбира се. А дали те ще искат? - Той обърна стола до
писалището с облегалката напред и го възседна. - Кой знае? Ако си дух и бе попаднала на
единственото живо същество, което може да те чуе, сигурен съм, че щеше да поискаш нещо
от него. За да разбереш какво искат, ще трябва да ги попиташ.
- Лесно е да се каже - промърморих аз.
Разказах им за призрака в мазето.
- Там може и да има още нещо. Нещо, което не си видяла и което е важно за духа. - Той
разсеяно се почеса по бузата, потрепери и отдръпна ръката си. - Може би някакъв документ
или предмет, който иска да предадеш на семейството му.
- Или улики за убиеца му - додаде Саймън. - Или пък заровено съкровище. Дерек го прониза с
поглед и поклати глава.
- Като правим подобни предположения. може да е и нещо глупаво, като например
писмо, което е забравил да предаде на жена си. Нещо безсмислено.
Това не ми звучеше глупаво. Нито пък безсмислено.Всъщност бе доста романтично. Духът
с години не намира покой и се мъчи да предаде забравеното писмо на жена си, която е вече
болна старица в старчески дом. Не е от филмите, които ценя, но не бих го нарекла глупав.
- Каквото и да е - заявих аз, - съмнявам се, че ще мога да го разбера, защото докато пия
лекарствата, не мога да установя контакт с тях, за да ги попитам.
Дерек изтри капчицата кръв от бузата си, където бе разчесал някаква пъпчица.
Раздразнено се намръщи и раздразнението му прозвуча и в тона му, когато изрече:
- Тогава спри да вземаш лекарства.
- Бих искала. Ако можех. Но след случилото се снощи изследват урината ми.
- Уф! Много лошо.
Саймън замълча, после щракна с пръсти.
- Хей, хрумна ми нещо. Малко е гадничко, но какво ще кажеш да строшиш хапчетата си и
да ги смесиш с... нали се сещаш, с урината си?
Дерек се опули насреща му.
- Какво?
- Нали миналата година държа изпити по химия?
Саймън насочи показалеца си към него.
- Е, генийче, как мислиш?
- Ще си помисля. Ще спрем лекарствата .. Не ми пука какво иска онзи дух, но може да се
окаже полезен за нас. Щом имаме възможност, Клоуи трябва да се възползва от нея и да
разбере. Не че се е запътила за някъде другаде. освен ако не я преместят. Саймън го стрелна с
поглед.
- Не е смешно, брат ми.
Дерек прокара пръсти през влажната си коса.
- Не се опитвам да ви разсмея. Но не можеш лесно да скриеш факта, че
виждаш призраци.
Не е като да правиш магии. Тази сутрин долових нещичко от разговора между д-р Давидоф и
д-р Джил... - и Дерек погледна към мен. - Вървях си и чух.
- Тя знае, че чуваш разговорите на другите, брат ми. - Дерек му хвърли начумерен поглед,
но Саймън сви рамене и каза:
- Досети се. Не е глупачка. Както и да е, чул си.
Той млъкна и наостри уши.
- Момчета? Клоуи? - викаше госпожа Талбът от стълбите. - Време за вечерна закуска.
Слезте долу.
Саймън се провикна, че слизаме.
- Само една секунда - казах. - Чул си лекарите да говорят. За какво?
- За теб. Дали Лайл Хаус е най-подходящото място за теб.
25
Дали Дерек не се опитваше да ме уплаши? Няколко дни по-рано отговорът ми би бил
положителен, без ни най-малко колебание от моя страна. Но сега бях сигурна, че той говори
честно. Наистина го е чул и ми го предава, без да се старае да омекоти удара, тъй като не бе
способен на подобно нещо - тази мисъл изобщо не му хрумваше.
Това ме накара да настоявам за отговор поне на един въпрос, ала в същия миг сестрата
вмъкна глава през процепа на вратата и обяви, че е време да загасим осветлението.
- Госпожо Талбът?
- Да, мила? - отвърна тя и отново надникна през вратата.
- Вече можем ли да се обадим на Лиз? Много искам да говоря с нея. Да . обясня за снощи.
- Няма нищо за обясняване, мила. Лиз е тази, която се чувства ужасно заради станалото,