заради това, че те изплаши и прочее. Убедена съм, че в събота или неделя ще можеш да . се
обадиш.
- Този уикенд?
Тя влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
- Лекарите ми казаха, че Лиз среща затруднения в приспособяването.
Рей скочи от леглото.
- Какво е?
- Нарича се пост-травматичен стрес. Снощната случка . се е отразила много зле .
Лекарите в новата . болница настояват да не . напомняме за нея.
- Ами ако изобщо не я спомена?
- Самият разговор с теб ще бъде едно напомняне, мила. Но до неделя щяла да се оправи.
Най-късно идната седмица.
Пръстите на ужаса се стегнаха около сърцето ми.
„Не сега, мила."
„Може би следващия уикенд."
„Може би идната седмица."
„Може би никога."
Погледнах към Рей, но сякаш видях Лиз, седнала на ръба на леглото да шава с пръстите на
краката си, а пурпурните и оранжевите жирафчета по чорапите . подскачаха ли, подскачаха.
Мъртвата Лиз.
Духът на Лиз.
Беше доста странно, разбира се. Да речем, че измисля причина, поради която в Лайл Хаус
убиват деца. А семействата им? Децата тук не бяха нито бездомници, нито бегълци. Имаха
си родители, които биха били тревога, ако децата им изчезнат. Нямаше да оставят нещата
така.
Сигурна ли си? Ами родителите на Рей? Нима са се загрижили за нея? Нима често идват
да я наглжедат? Ами бащата на Саймън и Дерек? Невидимия?
Търкулнах се на една страна и запуших ушите си с възглавницата, сякаш така щях да
заглуша вътрешния си глас.
После си спомних думите на Саймън. За астралните пътешествия. Сред хората със
свръхестествени способности съществуваше отделна раса - хора, които могат да излизат от
телесните си обвивки и да се телепортират. Дали некромантите могат да виждат и
телепортираните духове? Обзалагам се, че могат - това е духът, който излиза от тялото при
смърт или при астрално пътуване.
Така че, Лиз бе тъкмо това. как го нарече той? Шаман ли? Тя бе направила астрално
пътешествие до тук и аз я бях видяла. Това обясняваше защо можех да виждам и чувам Лиз,
но не и духовете. Би могло да обясни и наличието на полтъргайст. Лиз пътуваше по този
начин, без да го осъзнава, и хвърляше разни неща наоколо.
Сигурно това бе отговорът. Трябваше да е това.
- Ето - прошепна Дерек и напъха празното стъклено бурканче в ръката ми. След часовете той ме
бе дръпнал настрана и сега стояхме пред стълбите за към
момчешките спални.
- Отнеси го в стаята си и го скрий.
- Но това е. бурканче.
Той изсумтя с раздразнение, задето бях толкова задръстена, че не виждах колко е важно да
скрия празното стъклено бурканче в стаята си.
- За урината ти е.
- За какво?
Той обели очи, издаде през зъби подобен на ръмжене звук и се наведе към ухото ми.
- За урина. Пикоч. Както щеш го наречи. За изследванията.
Повдигнах бурканчето до очите си.
- Мисля, че ще ми дадат нещо по-малко.
Този път той определено изръмжа. Бързо огледа наоколо. Протегна се за ръката ми, но се
спря и вече от стълбите ми помаха с ръка. Вземаше ги по две наведнъж и за миг се изкачи до
горната площадка, метна ми сърдит поглед, с който ме предупреждаваше да не се туткам
прекалено дълго.
- Днес изпи лекарствата си, нали? - прошепна той.
Кимнах с глава.
- Тогава я пази в бурканчето.
- Да я пазя.?
- Урината си. Ако утре им дадеш от днешната, ще помислят, че продължаваш да си пиеш
хапчетата.
- Искаш да. да я разпределя на части ли? В отделни бурканчета?
- Имаш ли по-добра идея?
- Хм, не, но. - повдигнах бурканчето във въздуха и се вторачих в него
- О, за бога! Ако щеш я запази, ако не искаш - недей. Все ми е едно. Саймън надникна иззад
ъгъла и повдигна вежди.
- Тъкмо се канех да ви попитам какво правите, но като чух това, за малко да припадна.
Дерек ме отпъди с ръка. Пъхнах бурканчето в торбата си. Едва ли щях да го използвам, но
ако покажех, че се смущавам при мисълта да събирам урината си, ще докажа, че съм
лекомисленото кокетно момиче, за каквото и без друго ме вземаше.
26
Бурканчето ми влезе в работа, макар да бе големичко. Вече бях предала „пробата" за деня,
така че отидох в банята на горния етаж и приготвих следващата в бурканчето, което скрих
зад почистващите препарати, зад умивалника. Едно от задълженията ни бе да си почистваме
баните и затова си казах, че сестрите нямат какво да търсят в тях.
Нямахме много работа по време на часа. Опитахме се да се занимаваме, но госпожица