Уенг не откликна на нашето желание. Беше петък, тя очакваше почивните дни, така че
набързо ни определи задачите и се залови да играе на лаптопа си.
Рей прекара по-голямата част от сутринта в терапия, най-напред с д-р Джил, след това
имаше специална беседа с д-р Давидоф, докато в същото време Тори бе в кабинета с д-р
Джил. Което означаваше, че тъй като госпожица Уенг ни пусна по-рано от обикновено,
трябваше да изчакам времето за обяда заедно със Саймън и Дерек, което бе просто прелест.
Имаше още толкова много неща, които исках да узная! Не ми бе никак лесно да им задавам
въпроси, особено такива, за които не можехме да говорим в стаята с телевизора.
Предпочитахме да разговаряме навън, но госпожица Ван Доп работеше в градината. Ето
защо Саймън предложи да ми помогне с прането. Дерек заяви, че по-късно и той ще се появи в
мазето.
- Значи тук някъде се шляе нашият дух - рече Саймън и започна да обикаля из пералното
помещение.
- Така мисля, но.
Той вдигна ръка, после се наведе и започна да сортира дрехите в последния кош.
- Няма смисъл да отричаш, че тук има дух, защото нямам никакво намерение да те карам
да установиш контакт с него. Когато Дерек слезе, може и да те накара. Не му разрешавай да те
притиска.
- Аз не я притискам - чу се гласът на Дерек откъм ъгъла.
- Ако кажа на някого да направи нещо и той го направи? - продължаваше Дерек, докато
завиваше и се приближаваше към нас. - Проблемът не е мой. Тя само трябва да каже „не".
Има си уста, нали така?
Страхотно. Той успяваше да ме накара да се чувствам глупаво, дори когато ми казва, че не
съм задължена да му позволявам да се държи по подобен начин с мен.
- Какво ще направиш, ако решат да те преместят?
Саймън смачка ризата, която държеше в ръцете си.
- За Бога, Дерек, те не.
- Обмислят го. Тя трябва да има план.
- Така ли? - Саймън метна ризата в купа с цветно пране. - Ами ти, брат ми? Ако се
разчуе, че следващият си ти, имаш ли си план, намислил ли си какво ще правиш?
Двамата си размениха погледи. Не виждах лицето на Саймън, но Дерек увеси нос.
Аз събирах дрехите за пералнята.
- Ако го направят, нямам много възможности. Не мога просто да откажа.
- Значи ще се предадеш? Ще тръгнеш като едно добро момиче?
- По-полека, брат ми.
Дерек не му обърна внимание, събра дрехите, които бях пропуснала, пъхна ги в пералнята
и застана до мен. - Не ти разрешават да говориш с Лиз, нали?
- Хм. какво?
- Тори попита и аз чух. Талбът отказа и заяви, че и на теб ти е отказала, когато си я
попитала снощи. - Той грабна праха за пране от ръцете ми, взе мерителната чашка от рафта
и я размаха. - Това ще помогне.
- Казаха ми, че през уикенда ще мога да се обадя на Лиз.
- И все пак, изглежда малко странно. Ти едва я познаваше, а искаш първа да говориш с
нея.
- Положението е деликатно. Може би си чул?
Той отмести ръката ми от бутоните.
- Тъмни дрехи. Студена вода. Иначе ще избелеят. - Отново ме погледна. -
Виждаш ли колко съм деликатен?
- Прав си, особено когато повечето дрехи тук са твои.
Зад нас Саймън прихна да се смее.
- Колкото до Лиз - продължих аз, - просто искам да се уверя, че е добре.
- Защо да не е добре?
Той се присмиваше на глупостта ми, защото си мислеше, че Лиз е мъртва, че са я убили.
Странно, но тъкмо от това имах нужда. Да се уверя, че главата ми е натъпкана с филмови
сценарии.
Стигнах дотам, че му заразказвах как се бях събудила и бях видяла Лиз на леглото да бърбори.
- Значи. - прекъсна ме Дерек. - Лиз се върна от отвъдното, за да ти покаже страхотните
си чорапки?
Разказах им за нейния „сън" и за появата на тавана.
Щом свърших, видях, че Саймън се взира с широко отворени очи в мен, а в ръцете си
стиска някаква риза.
- Това ми прилича на история с призрак.
- Фактът, че е дух, не означава, че е била убита - забеляза Дерек. - Може да . се е случило
нещо по пътя за другата болница, което няма никаква връзка с този дом. Ако е станало така,
те не биха желали да ни съобщят веднага.
- А може изобщо да не е мъртва - казах аз. - Може да е направила астрално пътуване.
Характерно за шаманите, нали така? Това би могло да обясни как предметите се разлетяват
покрай нея. Не е бил никакъв полтъргайст, а нейният дух или каквото се нарича там. Нали
казваш, че нашите способности се развихрят някъде около пубертетната възраст? Ако не сме
наясно какво точно ни се случва, откарват ни на място като това тук. Дом за деца със странни