проблеми.
Той сви рамене. Но не започна да спори с мен.
- Шаманството обяснява ли ставащото с нея? Движещите се предмети? Не би ли могла да
излезе от телесната си обвивка, без да го съзнава?
- Аз. не знам. - Признанието се изтръгна от устните му бавно и неохотно.
- Нека помисля.
Бяхме на десерта, когато госпожа Талбът се появи отново.
- Знам, деца, че след обяда имате свободно време и аз не обичам да ви преча, но се налага
да ви помоля да се съберете в този край на къщата, за да оставите Виктория и майка .
насаме. Моля ви да не влизате в класната стая, докато не стане време за часовете, и да не
играете в стаята с телевизора. Можете да излезете навън или да останете във всекидневната
стая.
Ако миналата седмица някой ми бе казал да оставя някого насаме, със сигурност щях да се
махна. Вежливостта го изисква. Но след няколкото дни, прекарани в Лайл Хаус, щом някой
кажеше: „Не отивай там!", аз не отвръщах: „Добре", а питах: „Защо?" и решавах да разбера
причината. В този дом информираността означаваше власт, а аз се информирах бързо.
Въпросът беше: как да се приближа до кабинета на д-р Джил, за да мога да чуя какво си
говорят Тори и майка, за да разбера защо трябва да ги оставим да общуват на спокойствие,
като майка и дъщеря. Бих могла да попитам момчето със свръхразвития слух, но не желаех
да ползвам услугите на Дерек.
Госпожа Талбът заяви, че момичетата могат да се качат в спалните си, но не и момчетата,
тъй като пътят им минаваше покрай кабинета на д-р Джил. Това ме подсети за нещо. Качих
се горе, промъкнах се в стаята на госпожа Талбът, минах през свързващата врата в стаята на
госпожица Ван Доп, после излязох в коридора и отидох до стълбите за момчешките спални.
Още щом седнах на стъпалата и наострих уши, дръзката ми постъпка бе възнаградена.
- Не мога да повярвам, че ми го причини, Тори. Имаш ли представа колко ме смути?
Миналата неделя си подслушала разговора ми със сестрите относно Клоуи Сондърс и си
разказала всичко на другите деца.
Трябваше ми малко време, за да разбера за какво говори майката на Тори. Толкова много
неща се бяха случили през седмицата. И внезапно ме озари истината - Тори бе разказала на
останалите, че виждам духове. Рей ми бе казала, че майката на Тори е служебно свързана с
Лайл Хаус и когато миналата неделя намина да донесе новата блуза на дъщеря си, сестрите
сигурно бяха споменали, че са приели ново момиче, което има „халюцинации". А Тори бе
разпространила новината.
- И сякаш това не е достатъчно, ами си се мусела, задето преместиха онова момиче.
- Лиз - прошепна Тори. - Името . е Лиз.
- Името . ми е известно. Онова, което не знам, е защо трябва да се потапяш в дълбока
скръб.
- В дълбока скръб ли?
- Да седиш и да плачеш в стаята си. Да се заяждаш с Рейчъл. Да злорадстваш, когато вчера
новото момиче е изпаднало в криза. Дали пък лечението ти не е сгрешено, Виктория?
Предупредих те да ми кажеш, ако новото ти лекарство не е ефикасно.
- Ефикасно е, мамо - Тори говореше с хрипкав и глух глас, сякаш плачеше.
- Продължаваш ли да ги вземаш?
- Не пропускам и ден. Знаеш го.
- Онова, което знам, е, че ако ги вземаше редовно, състоянието ти щеше да се подобрява, а
през седмицата ти доказа, че не е така.
- Но това няма нищо общо с моя проблем. Който е. той е в новодошлото момиче.
Изкарва ме извън кожата. Малката госпожичка с кристалните пантофки. Непрекъснато се
опитва да ме изобличава, да доказва, че тя е по-добрата. - Гласът . се превърна в горък
фалцет. - О, Клоуи е толкова добро момиче! О, Клоуи ще излезе от тук съвсем скоро! О,
Клоуи толкова се старае! - Отново заговори с нормален глас. - Аз се старая. Много повече от
нея. Но д-р Давидоф вече дойде на посещение.
- Марсел само иска да мотивира децата.
- Но аз съм мотивирана. Мислиш ли, че ми е много хубаво тук, затворена с разни
неудачници и откачалки? Но целта ми не е само да изляза от тук, а и да съм добре. На Клоуи
не пука. Лъже, че не вижда духове. Клоуи Сондърс е двулична малка куч…
- Тя преглътна края на думата и изрече: - .вещица.
Никога не ме бяха наричали така, дори зад гърба ми.
Но аз наистина бях излъгала. Бях казала нещо, а си мислех съвсем друго. Това е
определението за двуличен, нали така?
- Разбирам, че не се интересуваш от това момиче.
- Мразя я. Пристига тук, прави така, че да изхвърлят най-добрата ми приятелка, излага ме